Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 491

— Отровиха ме — каза Джими. — С вино. Малко пих.

Капитанът, кръглолик мъж с късо подстригана брада, каза:

— Явно имаш небце на познавач. То ти е спасило живота.

— Малар не искаше да ме убие. Можеше много лесно да ми клъцне гърлото.

— Може би — отвърна капитанът. — А може и да е избягал при пристигането ни. Може да ни е чул още преди да видим огъня. Не знам.

Джеймс кимна и веднага съжали, главата му се завъртя.

— А конят ми?

— Коне нямаше. Само ти, одеялото ти, тлеещият огън и празната чаша, която държеше. Само това заварихме.

Джими протегна ръка.

— Помогни ми да се изправя.

— Трябва да си починеш.

— Капитане — заповяда Джими. — Помогни ми да се изправя.

Капитанът се подчини и след като стъпи на крака, Джими попита:

— Имате ли да ми заемете резервно облекло?

— Уви, не. Само на три дни сме от порт Викор и вече се връщаме.

— Три дни… — Джими помълча малко и после помоли:

— Помогнете ми да ида до потока.

— Защо?

— Защото трябва да се изкъпя. И да си изпера дрехите.

— По-добре да се върнем час по-скоро в порт Викор. Там ще имаш нужните удобства и ще се възстановиш по-бързо.

— Не. Трябва да се изкъпя, защото си имам друга работа.

— Каква?

— Трябва да намеря един човек. — Джими погледна към пътя на югоизток. — И да го убия.

16.

Измама

Ерик се намръщи.

— Излъгаха ни като селски дръвници на панаира — изруга Оуен.

Субаи, прашен и изтощен от няколкото дни непрекъсната езда, каза:

— Патрик беше прав. Оставиха ни да вземем Сарт и докато са завземали Ла Мут, са вдигнали това.

„Това“ беше впечатляваща система от насипи, започваща от стръмния склон, по който не можеше да се изкачи нищо освен дива коза, до отвесните скали над морето. Дърветата на близо хиляда разтега околовръст бяха изсечени, като пъновете бяха оставени, за да затруднят всеки опит да се организира конна атака. Единствената пролука през това съоръжение беше огромната дървена порта пряко на Кралския път, грамадна почти колкото северните градски порти в Крондор.

Първите стотина разтега се спускаха до един малък, пресичащ пътя поток, а оттам до барикадата теренът се издигаше стръмно. Щурмът на тази позиция щеше да доведе до сериозни щети, а стръмният наклон правеше всеки опит да се докара таран безполезен. Брустверите се издигаха на шест стъпки височина и по бляскащите зад тях на слънцето шлемове Ерик можеше да прецени, че отзад са направени стъпала, за да могат стрелците да спират всеки щурм.

— Виждам поне десетина катапулта — каза Ерик.

— Гадна работа — изсумтя Субаи.

Грейлок бе принуден да се съгласи, но все пак каза:

— Да го обсъдим.

Върнаха се зад построените в боен ред роти на кралските бойци, готови за атака, ако се подаде заповед, спряха на една поляна на сто разтега зад фронтовата линия и Оуен заговори:

— Не виждам никакъв начин за пробив през това.

— Съгласен съм — каза Ерик. — Но повече ме тревожи на колко още подобни позиции можем да се натъкнем по крайбрежния път към Квесторско око.

— Можем да питаме госта си. — Оуен посочи към тила, където държаха под стража генерал Нордан и още няколко висши офицери от армията на Фадавах. Повечето пленници от Сарт бяха останали в града, но тези офицери придружаваха командната група на Грейлок. Оуен махна на стража до Нордан да го доведе.