Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 489

Вазарий се засмя.

— Слух, който разпространихте вие!

— Разбира се — каза Ру, — но всяко прилично проучване щеше да ви накара да преосмислите намерението си.

— Вашият лорд Джеймс беше прекалено хитър. Сигурен съм, че и да бях проверил, щях да се натъкна на още слухове, които поддържат версията за голямата флота на кралската съкровищница, идваща от Безкрайното море.

— За това спор няма — каза Ру. — Джеймс беше най-големият хитрец, когото съм срещал. Но въпросът не е в това. Въпросът е, че вие можете да спечелите нещо, също като мен, и трябва да се споразумеем за това преди да сме стигнали Крондор.

— И какво е то?

— Цената на моя живот.

Вазарий изгледа Ру съсредоточено, после каза:

— Продължете.

— Онзи ваш кораб със съкровището го откарвах в Крондор. Самият кораб щях да ви го върна, тъй като не искам да ме смятат за пират, но златото беше отнето от Кралството и трябваше да се върне в Кралството. — Ру се усмихна. — Между другото, Короната е в дълг към мен и този дълг е значителен и подозирам, че голяма част от това съкровище щеше да ми се отстъпи и приспадне от дълга, така че в известен смисъл съкровището беше по-скоро мое, отколкото ваше.

— Логиката ви ме смайва — каза Вазарий.

— Благодаря.

— Не беше комплимент. Освен това в момента съкровището се намира дълбоко под водата.

— Да. Но аз знам как да го извадя — каза Ру.

Очите на Вазарий се присвиха.

— И аз ви трябвам, за да го извадите?

— Не, изобщо не сте ми нужен. Всъщност, освен ако нямате тесни контакти с определен вид магьосници, изобщо не ми трябвате. Мога да си намеря членове на Гилдията на коработрошачите на Крондор. В момента те много енергично прочистват залива, но принцът ще ми позволи да наема неколцина от тях срещу малка комисиона.

— В такъв случай защо ми казвате това?

— Защото предложението ми е следното. Ще взема това, което мога да вдигна от морското дъно. Ще се наложи да отстъпя една десета на Короната заради прекъсването на прочистването на залива. И съм сигурен, че ще бъда принуден да приспадна останалото от дълга на Короната. Ще трябва да платя и такса на гилдията. Но останалото съм готов да го разделя по равно и да изпратя половината в Квег.

— В замяна на какво?

— На това, че няма да потърсите услугите на някой много добре трениран професионален убиец, след като се върнете в Квег.

— И това е всичко?

— Има и още. Клетва, че никога няма да се опитате да навредите на мен или на семейството ми, нито ще позволите на хората, върху които имате влияние в Квег, да ми създават неприятности.

Вазарий помълча дълго — Ру едва устоя на импулса да продължи — и накрая каза:

— Ако можете да направите това и ми отчислите половината пари, които извадите след като се приспадне десетата на принца и таксата на гилдията, ще приема да не търся повече мъст срещу вас или семейството ви.

Нощта беше хладна и Ру се загърна.

— Голям товар се смъкна от плещите ми.

— Нещо друго има ли? — попита Вазарий.

— Едно предложение — каза Ру.

— Какво?

— Помислете, че когато тази война с нашествениците на Фадавах приключи, ще се отворят много възможности за печалба. Но не и ако избухне война между Квег и Кралството. И двете страни пострадаха от нахлуването на нашествениците в Горчиво море. Още война ще ни обезкърви съвсем.