Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 488

— Е, мисля, че мина доста добре, какво ще кажете?

Карли се засмя, а Луис отвърна:

— Много от хората тук биха предпочели редът изобщо да не се връща.

— А аз пък мисля, че току-що зърнах един от тях — отвърна му Даш. — Извинете ме. — И се втурна през тълпата след някакъв младеж — беше го видял да краде дребен накит от един разсеян продавач.

Карли и Луис погледаха след него, докато не се скри сред навалицата, после Карли каза:

— Винаги съм го харесвала този младеж.

Луис кимна.

— У него има много от дядо му. Очарователен мошеник.

— Не го наричай така. Има твърде силно чувство за дълг, за да е мошеник.

— Съгласен съм — каза Луис. — Права си, разбира се.

Карли се засмя.

— Хелън добре те е научила, нали?

— Не беше трудно — отвърна й Луис със смях. — Никога не бих я направил нещастна.

— Не би и могъл — каза Карли. — Е, на пристанището ни чака още стока. Да идем да я вземем.

Луис се качи на фургона, а Карли сложи ръка отзад на кръста си и се протегна уморено.

— Няма да мога дълго да издържа на това. Дано Ру си свърши работата на север и се върне по-скоро.

Луис кимна, подаде й ръка да се качи, плесна юздите и подкара конете към залива.

Лорд Вазарий погледна наляво и каза:

— За подигравки ли си дошъл, Ейвъри?

— Ни най-малко, милорд Вазарий. Излязох да се порадвам на нощния въздух, както и вие.

Плененият квегански благородник изгледа бившия си партньор и настоящ враг.

— Вашият капитан прояви едва ли не милост, като ми позволи известна свобода извън каютата.

— Както се полага на ранга ви. Ако позициите ни бяха обратни, подозирам, че сега щях да съм в трюма на някоя квеганска галера й да натискам греблото.

— Както се полага на ранга ви — отвърна Вазарий.

Ру се засмя.

— Виждам, че не сте си изгубили съвсем чувството за хумор.

— Не се шегувах — отговори мрачно Вазарий.

Усмивката на Ру се стопи.

— Е, изглежда, че вашата участ няма да е толкова злочеста, колкото щеше да е моята.

— Щях да заповядам да ви убият.

— Не се съмнявам. — Ру помълча малко, след което каза: — Моят принц почти сигурно ще ви върне в Квег с първия кораб на Свободните градове, който тръгне натам, тъй като не изпитва охота да настрои още повече императора ви срещу Кралството. Струва ми се, че за нас това е една добра възможност да стигнем до споразумение.

— Споразумение? За какво? Вие спечелихте. Аз съм почти пред фалит. Последният ми петак отиде за онези кораби и стоката, която продавахме на Фадавах. Сега всичко е на морското дъно и не виждам как изобщо бихте могли да ми помогнете, след като тъкмо вие потопихте съкровището ми!

Ру сви рамене.

— Ако трябва да сме точни, потопихте си го вие. Аз просто се опитвах да го измъкна. Все едно, това богатство беше смъкнато от кожите на гражданите на Кралството и може би на някои хора отвъд морето. Не изпитвам особено съчувствие, че сте загубили това състояние, ако ме разбирате добре.

— Едва-едва. Но е съвсем теоретично, нали?

— Не непременно.

— Ако имате нещо да предлагате, предлагайте.

— Нищо общо нямах с вашата алчност, Вазарий. Ако бяхте малко по-предпазлив, нямаше да изпратите цялата си флотилия към Тъмните проливи заради един слух.