Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 487

— На драго сърце, Луис.

Карли преброи парите, които й даде търговецът, и каза:

— Луис, Даш все пак е на служба и не бива да пие. Не е ли по-добре да го поканим да хапнем заедно? — Погледна Даш. — Гладен ли си?

— Всъщност — да.

Отидоха до една кухня на открито, където продаваха горещи банички с месо. Карли купи три, после се преместиха при един фургон за ейл и Луис взе три халби. Застанаха встрани, за да не пречат на минувачите.

— Пошегувах се само отчасти — каза Луис. — Бих могъл да използвам човек с дарби като твоите. Нещата тук започват да се оправят и умните хора скоро ще забогатеят. — Той подметна горещата баница в ръката си. — След като се оженихме с Хелън, Ру ме назначи за уредник на целия бизнес на „Ейвъри и Джейкъби“.

— Сега е „Ейвъри и де Савона“ — каза Карли. — Хелън настоя.

Луис се подсмихна.

— Идеята не беше моя. — Остави баницата на тезгяха, надигна халбата, отпи и добави: — Толкова работа имам, че не знам с кое да почна по-напред. Коларите в Даркмоор възстановяват възможностите ни за превоз до положението отпреди разрушаването на града, но непрекъснато валят поръчки за товари.

— А как са другите дейности на Ру?

Луис сви рамене.

— Аз отговарям за „Ейвъри и де Савона“. Повечето от останалия бизнес се въртеше от компания „Горчиво море“. Ру не ми е разправял много. Имам чувството, че с разрушаването на града повечето й дейност е приключила. Знам, че има някакви имоти в Изтока, но мисля, че е заел доста пари, за да поднови начинанията си там. Доста знам за бизнеса му, но това, което не знам, е повече. — И погледна Карли.

— Ру ми е казал почти всичко за търговията си — каза тя. — Освен някои неща, свързани с Короната, мисля. Кралството има голям дълг към него.

— Несъмнено — каза Даш. — Дядо ми взе няколко доста значителни заема от компания „Горчиво море“. — Огледа площада. — Вярвам, че рано или късно ще му се изплатят, но както виждате, Кралството има да възстановява още много неща тук преди да се уредят дълговете. — Дояде баницата си, допи халбата и каза: — Благодаря за почерпката…

В същия миг някой извика:

— Крадец!

Даш хукна към човека, който викаше, и видя един човек да тича право към него — озърташе се през рамо да види дали го гонят. Даш го удари силно и мъжът рухна на земята.

Даш клекна, опря меча си в гърлото му и каза:

— Бързаме ли?

Мъжът се размърда, но щом усети допира на острието на шията си, се отпусна и отвърна с гримаса:

— Вече не.

Появиха се двама от хората на Даш и той им нареди:

— Отведете го в двореца.

Стана, а двамата извлякоха крадеца от пазара и го поведоха. Даш се върна при Луис и Карли и каза:

— Ще ви използвам фургона за малко. — Отиде при фургона на „Ейвъри и де Савона“, качи се на капрата и извика: — Аз съм Дашел Джеймисън! Аз съм шерифът на Крондор! Мъжете, които виждате с червени ленти като моята, са моите полицаи. Предайте на всички, че редът в Крондор се връща!

Няколко търговци му отвърнаха с рехави възгласи, но повечето хора по площада като че ли останаха безразлични или го изгледаха с открито презрение. Даш се върна при Карли и Луис и каза: