Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 486

Тръгнаха към пазарния площад и Даш започна да ги разделя по двойки и да ги разпраща по различни маршрути. И неведнъж изруга наум Патрик.

Когато стигна пазарния площад на Крондор, с него бяха останали само четирима. Скоро след като била построена първоначалната цитадела на замъка и първият принц на Крондор обявил този град за столица на Западните владения на Островното кралство, търговците и местните рибари и фермери започнали редовно да се събират на този площад, за да търгуват. С годините градът се бе разраснал, но старият пазарен площад бе устоял и беше първото място, където съживяващият се град бе намерил своя финансов дух. Сега той гъмжеше от мъже и жени от всякакъв ранг и съсловие: търговци, благородници, рибари, селяци, продавачи по сергии, курви, просяци, крадци и скитници.

Няколко души хвърлиха боязливи погледи към петимата, защото макар все още да се мяркаха тук и там мечоносци, повечето войници бяха напуснали града с Дуко на юг или с армиите на Запада на север. Останала беше само Кралската гвардия на принца, а тя си стоеше в палата.

Даш зърна едно познато лице — Луис де Савона разтоварваше един фургон. Помагаше му една жена, която, за изненада на Даш, се оказа жената на Ру Ейвъри, Карли. Даш се обърна към хората си и каза:

— Почнете да обикаляте из тълпата. Но освен ако не видите, че става убийство, само гледайте.

Мъжете се пръснаха, а Даш отиде при Луис и Карли. Един продавач следеше внимателно как Луис подава от фургона сандъци на чирака му.

— Госпожо Ейвъри! Луис! Как сте? — извика Даш.

Луис го погледна и се усмихна.

— Даш! Радвам се, че те виждам.

— Кога пристигнахте в Крондор?

— Рано сутринта — отвърна Луис.

Здрависаха се и Карли каза:

— Много съжалявам за баща ти. Още помня деня, в който се запознах с него, в къщата ни. — Тя погледна натам, където някога се намираше градската им къща, от другата страна на улицата с кафенето на Барет, сега превърната в обгорени руини. — Той беше много мил с Ру и мен.

— Благодаря — каза Даш. — Много е трудно, но… е, и вие сте изгубили баща си, така че знаете какво е.

Тя кимна.

Луис посочи лентата на ръката му.

— Какво е това?

— Аз съм новият шериф на Крондор и ми е възложено да поддържам реда в града.

Луис се усмихна.

— Щеше да си много по-добре, ако се беше върнал на работа при Ру. Щеше да загубиш знатната си служба, но щеше да натрупаш много повече пари с много по-малко работа.

Даш се засмя.

— Може би си прав, но хората не стигат, а принц Патрик има нужда от всички нас да си поемем отговорността. — Погледна към фургона. — Това стоки от Даркмоор ли са?

— Не — каза Луис. — Стоките от Даркмоор го разтоварихме още като пристигнахме рано сутринта. Тия са от Далечния бряг. Корабите все още не могат да влязат в залива, но хвърлят котва край Рибарското градче и прекарваме стоката до брега с лодки.

— Как е брат ти? — попита Карли.

— Добре е. Отиде да свърши една работа за Патрик. Вече трябва да е минал половината път до порт Викор.

Луис приключи с разтоварването и каза:

— Само минутка и ще черпя по един ейл.