Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 482

Капитанът си тръгна и Джими каза:

— Е, шерифе, ела да ми помогнеш да напиша писмото до прадядо.

— Шериф?!

Даш въздъхна и тръгна след брат си.

До съмване все още оставаха часове, но небето на изток вече изсветляваше. Даш стоеше до брат си. До тях бе Малар Енарес, слугата от Долината на сънищата, който беше разбрал някак си за пътуването на Джими и беше успял да го убеди да му позволи да тръгне с него на юг с твърдението, че макар работата в Крондор да е много, заплащането е малко, и че търговските фирми на бившия му господар по кешийската граница може би все още действат. Тъй като човекът общо взето беше полезен, Джими се съгласи.

Капитан Субаи дойде с един отряд от своите Първопроходци и връчи на Джими увит в грубо платно вързоп.

— Това е мечът на баща ти, Джими. Взех го от него преди да подготвят тялото му за връщане в Крондор. Ти си първият му син и мечът трябва да е твой.

Джими взе вързопа и го разви. Дръжката беше похабена, а ножницата — очукана и изподраскана. Но острието бе непокътнато. Джими го извади и видя смътните контури на един малък боен чук, всечени под дръжката. Знаеше, че точно на това място Макрос Черния е вградил в оръжието силата на един талисман от Сартското абатство, когато принц Арута трябвало да се възправи срещу главатаря на моределите Мурмандамус. Мечът беше висял в кабинета в Крондор след смъртта на стария принц и бе изпратен от херцог Джеймс на неговия син. Сега го държеше Джими.

— Не знам — поколеба се той. — Според мен би трябвало да отиде при Патрик или краля.

Субаи поклати глава.

— Ако принцът на Крондор бе пожелал този меч да отиде при краля, той щеше да е там. Принцът го остави в Крондор умишлено.

Джими го подържа с благоговение, след което откопча колана си, подаде своя меч на Даш и окачи бащиния си меч на кръста си.

— Благодаря.

Даш пристъпи до капитан Субаи и каза:

— Ще се погрижите ли куриерът, когото ще изпратите в Елвандар, да отнесе това писмо до нашия прадядо?

Субаи взе писмото и го прибра под туниката си.

— Аз съм куриерът. Лично ще поведа Първопроходците първо до Ябон и след това до Елвандар.

— Благодаря — каза Даш.

— Ако се случи да не се срещнем повече, за мен беше чест, млади Джими — каза Субаи.

— Лек път, капитане.

Първопроходците излязоха през портата и поеха в лек тръс на изток. Джими погледна брат си.

— Пази се, братче.

Даш стисна ръката му.

— Лек път и на теб, братко. Не знам колко време ще мине преди да се видим отново, но ще ми липсваш.

Джими кимна.

— В пратката за Риланон има писма за мама и за всички. Като разбера къде ще бъда, ще ти пратя вест.

Даш помаха, докато Джими и малката му свита излязат през портата, после се обърна и тръгна към замъка. След час имаше заседание с принца и лорд Браян. След това му предстоеше да наложи ред и закон в Крондор, докато Джими пътуваше на юг за порт Викор.

15.

Измяна

Джими спря.

Ескортът спря зад него. Капитанът на отряда от Кралската гвардия на Патрик каза:

— Дотук трябваше да ви придружим, милорд. Сега ще трябва да ви оставим на ония…