Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 481

Когато Джеймс и Даш стигнаха до стаите си, дотича един паж и викна:

— Господа! Веднага се явете при принца!

Лицето на Патрик беше почервеняло от гняв. В юмрука си принцът стискаше смачкано писмо. Подаде го на лорд Сълдън, който го разгъна и го прочете. Очите му се разшириха.

— Богове! — слисано промълви лордът. — Ла Мут е паднал!

— Един войник е успял да избяга и се е добрал до Лориел — каза Патрик. — Умрял е, след като е донесъл съобщението. Пристигнало е на юг с бърз куриер оттам до Даркмоор, а след това — дотук. Ла Мут е във вражи ръце вече от три седмици. — Патрик продължи с горчивина: — Радвахме се на лекотата, с която завзехме Сарт, а се оказва, че е било замяна. Той ни отстъпи едно рибарско градче, едно маловажно пристанище, а в замяна взе сърцевината на Ябон! Град Ябон сега е в смъртна опасност, а ние не сме по-близо до възвръщането на Илит, отколкото бяхме при топенето на снеговете!

Принцът бе почти обезумял от отчаяние. Джими и Даш изведнъж с болезнена яснота осъзнаха колко силно се усеща липсата на баща им. Двамата погледнаха Браян Сълдън, който стоеше смълчан и се боеше да проговори. Най-сетне Патрик каза:

— Трябва да известим Ябон! Да известим херцог Карл, че трябва да се държи, докато успеем да му изпратим помощ.

— Какво става с Лориел? — попита Джими.

— Държи се — отвърна Патрик. — Но не знам докога. Фадавах е струпал огромна армия пред стените и според това донесение боевете са жестоки. Може вече да е паднал. Донесението освен това съобщава, че към защитниците е насочена някаква черна магия.

Джими и Даш се спогледаха. Във всички донесения от кампаниите предната година се твърдеше, че пантатийските змиежреци вече не съществуват, но тези преценки можеше да се окажат прибързани. А нищо не пречеше магията да е продукт на магове от човешката раса.

— Трябва да известим прадядо — каза Джими.

— Чародея? — каза Патрик. — Къде е той?

— Би трябвало да е в Елвандар. Ще се върне в Звезден пристан след около месец.

— Капитан Субаи — каза Патрик. — Можете ли да пратите вестоносци до Ябон?

— Трудно е, ваше височество. Сигурно бихме могли да вкараме един през планините северно от Лориел. Би могъл да се добере до планинците от Ябон, а някой от тях би могъл да продължи до Елвандар.

— Още в зори тръгваш за Даркмоор — каза Патрик. — Вземи оттам каквато помощ ти е необходима и замини за север. Нямам кого другиго да отделя за тази задача. Грейлок и фон Даркмоор ще натиснат, докато стигнат до нашественическите позиции южно от Илит. Джими, ти заминаваш на юг при Дуко и го уведомяваш за заплахата. Сега Крондор е уязвим като празна коруба. Трябва да покажем сила. Даш, ти трябва да задържиш този град, каквото и да ни струва това. Вие, лорд Сълдън, моля останете и ми помогнете да съставя заповедите. Свободни сте, господа.

Когато излязоха, Джими каза:

— Капитан Субаи, ако напиша писмо на прадядо ни, ще му го предадете ли заедно с другите съобщения?

— Разбира се — отвърна капитанът. — Нека се видим призори при градските порти и ще ми го дадете. И аз ще имам нещо за вас. Дотогава — лека нощ.