Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 484

— Но ти си се справил достатъчно добре, докато си скитал сам в пустошта.

— Беше от немай-къде, не по мой избор. И повечето ми време мина в криене и глад.

Джими кимна, дояде храната си, отпи от виното и каза:

— Май е вкиснато.

Малар също отпи.

— Не усещам да е вкиснато, милорд.

Джими сви рамене.

— Има някакъв странен привкус. Като на метал.

Малар отново отпи.

— Не усещам, млади господарю. Сигурно е от храната. Може би като пийнете пак, вкусът му ще е наред.

Джими отново отпи и преглътна.

— Не, определено е вкиснато. — Остави чашата настрана. — Ще пийна вода да си оправя вкуса. — Малар понечи да стане, но Джими го спря. — Аз ще донеса.

Тръгна към потока, но изведнъж му се зави свят. Обърна се и погледна към завързаните коне. Те като че ли се отдалечаваха от него, а после той сякаш пропадна в някаква дупка. Погледна надолу и видя, че е паднал на колене, и докато се опитваше да стане, главата му се люшна. Падна на земята по гръб. Над него изплува лицето на Малар Енарес и гласът му се чу някак много отдалече:

— Виното май наистина беше вкиснато, млади господарю.

После лицето изчезна от погледа му. Джими се обърна и видя как Малар пристъпи до коня му и отвори кесията с всички писма до херцог Дуко. Прегледа няколко, кимна и ги прибра.

Джими усети, че краката му изстиват, и го жегна паника. Мисълта му се замъгли. Бръкна в устата си с лявата ръка и повърна. Изохка задавено, после простена. Тялото му отново се разтресе и той усети как всичко в стомаха му отново се надига.

Гласът на Малар се чу някъде от много далече.

— Жалко, че един толкова хубав млад господар трябва да свърши толкова гнусно, но такива са законите на войната.

Някъде във вечерния сумрак Джими чу тропота на отдалечаващ се кон, после пак повърна — и всичко потъна в мрак.

Даш огледа мъжете, които беше наел. Някои от тях бяха бивши войници — побелели мъже, които обаче все още помнеха как се държи меч. Други бяха улични побойници, хора, склонни както да търсят свади по кръчмите, така и да се опитат да въдворят мир в града. Имаше и неколцина наемници, търсещи постоянна работа, все кралски граждани без криминално минало.

— В момента в Крондор сме във военно положение, което означава, че всяко нарушение на закона води до смъртно наказание.

Мъжете се спогледаха и неколцина кимнаха.

Даш продължи:

— Това ще започне да се променя още от днес. Вие сте първият отряд от новата Градска стража. С времето ще ви се обясни по-подробно какво означава това, но за съжаление нямаме време да ви образоваме предварително. Така че ще ви изясня само няколко неща. — Вдигна пред очите им една червена лента, на която грубо беше извезан герб, наподобяващ този на принца. — Ще носите това винаги, когато сте на дежурство. То ви отличава като хора на принца. Счупите ли нечия глава, докато носите това, значи възстановявате реда; счупите ли глава без него, значи сте поредната улична отрепка, която ще видя зад решетките. Ясно ли е?