Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 480

— Кога тръгваме? — попита Доминик.

Накор сви рамене.

— След ден или два. Тогава за Крондор ще отпътуват последните армейски части, които трябва да се присъединят към принца, и можем да се прикрепим към обоза.

— Ще съм готов.

След като Доминик излезе, Накор се обърна и се загледа в Алийта, която окачваше пране на опънатото през двора въже. Слънчевите лъчи я осветяваха отзад и очертаха около главата й ореол от светлина в мига, в който тя се изправи на пръсти, за да преметне прането на въжето. Накор се ухили и каза на глас:

— Чудесно.

Разговорът не потръгна цялата вечер. Говореха за въпроси, които да се поставят пред трона, споменаваха и лорд Арута, но основно мълчаха.

След като прибраха и последното блюдо, слугите донесоха кристални чаши и гарафи с бренди и Патрик каза:

— Тъй като не можем да разрешим на синовете на лорд Арута облекчението да се върнат със своя баща в столицата за погребението му, реших, че ще е уместно да го почетем с неофициален помен. Ако бъдете така любезни, господа, по една-две думи в негова памет ще са подходящи. Лорд Браян?

Херцогът на Сълдън стана и каза:

— Двамата с Арута бяхме приятели от деца. Ако трябва да упомена едно от неговите качества, което намирам за най-забележително, то това беше неговата несравнима яснота на мисълта. Каквото и мнение да дадеше, по какъвто и да било въпрос, това беше кристалночист изказ на забележителен ум. Той беше може би най-надареният човек, когото съм познавал.

Джими и Даш се спогледаха. Никога не се бяха замисляли какво е мнението за техния баща на равните му по ранг.

Другите благородници също казаха по някоя дума, а последен преди момчетата беше капитан Субаи. Непривикнал на дълги речи, той като че ли се почувства неудобно, но въпреки това каза:

— Мисля за херцога като за може би най-мъдрия човек, когото съм познавал. Знаеше пределите на възможностите си, но не го беше страх да ги предизвика. Поставяше благополучието на другите над своето. Обичаше семейството си. Ще липсва на всички ни.

— Той носеше името на велик мъж — каза Джими и погледна Патрик, който кимна при споменаването на дядо му. — Беше отгледан от човек, който може би е уникален в нашата история. И все пак знаеше как да е себе си. — Отново погледна Патрик и добави: — За себе си мисля като за внука на лорд Джеймс Крондорски, може би защото съм наречен на него. Често съм мислил какво ли трябва да е било да си негов син. — В очите на Джеймс се събраха сълзи. — Съжалявам само, че не можах да му кажа колко много означаваше той за мен.

— Аз също — каза Даш. — Мисля, че го приемах като нещо дадено. Надявам се, че никога повече няма да направя тази грешка с човек, който ми е скъп.

Принцът стана и взе чаша от слугата. Останалите — също. Джими и Даш вдигнаха чашите си и принцът каза:

— За лорд Арута!

Всички присъстващи — лорд Сълдън, капитан Субаи и другите благородници, поканени от Патрик, вдигнаха чашите си и отпиха.

— Вечерята свърши, господа — каза принцът и излезе. Останалите изчакаха от благоприличие, после напуснаха и те.