Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 479

— Тази работа, че „всички правим жертви“.

Даш сви рамене.

— Патрик си е Патрик. Никога не е знаел кога трябва да продължи и кога — просто да млъкне.

Джими се засмя.

— Прав си. Сигурно затова открай време е толкова слаб на карти.

— Идеално — каза Накор.

Алийта — стоеше неподвижно — промълви:

— Чувствам се глупаво.

— Изглеждаш чудесно — увери я Накор.

Младата жена стоеше на един сандък, с покрити с бяла кърпа глава и рамене, но иначе облечена в обикновената си дреха. На няколко крачки от нея скулпторът трескаво ваеше глината, като се мъчеше да улови чертите й. Правеше го вече от три дни. Накрая отстъпи, огледа творението си и заяви:

— Получи се.

Накор заобиколи, а Алийта слезе от сандъка, пристъпи да погледне и попита:

— Така ли изглеждам?

— Да — увери я Накор. Продължи да обикаля статуята и накрая заяви: — Да, ще свърши работа. — Обърна се към скулптора и попита: — Колко време ще ти отнеме?

— Колко голяма я искаш?

— В реален ръст. — Посочи Алийта. — Като нея.

— Тогава — по един месец за всяка от двете.

— Добре. По месец ще е чудесно.

— Искате ли да ги донеса тук?

— Едната я искам тук, ще я поставим в двора. Другата я закарай в Крондор.

— В Крондор? Господин Ейвъри не каза нищо за мъкнене на статуя чак до Крондор.

— Да не искаш фургонджиите да ти вдигнат статуята?

Скулпторът сви рамене.

— За мен е все едно, но ще струва по-скъпо.

Накор се намръщи.

— Това си е между теб и Ру.

Скулпторът кимна, грижливо уви глинения модел в намазан с масло плат и го понесе към фургона си отвън.

— Вече свободна ли съм? — попита Алийта.

— Не — отвърна Накор. — Но поне няма да позираш повече.

— За какво е всичко това? — попита тя, докато сгъваше кърпата, която бе свалила от главата си. — Чувствах се много глупаво, докато позирах.

— Това е статуя на Богинята.

— Използвал си ме за статуя на Богинята! — Тя го изгледа стъписано. — Но това е…

— Нещо, което и аз не разбирам. Но беше правилният избор.

Брат Доминик, който до този момент беше стоял в ъгъла и бе следил целия разговор, се намеси:

— Дете, повярвай ми, този странен човек знае някои неща, неща, които не разбира, но след като ги знае, значи са истина.

Младата жена го изгледа така, сякаш това обяснение я е объркало още повече.

— Щом Накор казва, че ти трябва да позираш за изобразяването на Богинята, значи е така — каза Доминик. — Повярвай ми. Не е богохулство.

Това като че ли успокои момичето и то промълви смутено:

— Е, мен ме чака пране.

И излезе, а Доминик приближи до Накор и го попита:

— Какво виждаш в това момиче?

Накор сви рамене.

— Нещо удивително.

— Можеш ли да си малко по-точен?

— Не — каза Накор. — Идваш ли с мен в Крондор?

— Указанията на моя храм са да подпомагам плановете ти по всякакъв начин — отвърна Доминик. — Ако това означава да те придружа до Крондор, значи ще дойда.

— Това е добре. Тук нещата ще продължат и без мен. Шо Пи може да ръководи храненето на гладните и ученето на децата. Вече е започнал да обучава послушници в основите на монашеството. Орденът на Дала е добро място за начало и това ще отсее тези, които търсят само безплатна храна и топла постеля от тези, които наистина желаят да допринесат за делото.