Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 478

— Шериф? — възкликна Даш.

— Възразяваш ли?

— Ъъ… не, ваше височество. Просто съм изненадан.

— Животът е пълен с изненади — каза Патрик и посочи пергаментовите свитъци по бюрото. — Донесения от двата фронта. Кешийците отстъпват пред Дуко при Края на сушата, но извършват набези по източния фронт при Шамата. Мисля, че няма да се приближат много, защото се боят от магьосниците в Звезден пристан, но обезкървяват патрулите ни, които по начало са рехави. Грейлок е в Сарт и се готви за офанзива на север. — На лицето на Патрик се изписа загриженост. — Нещо не е наред. Отбраната по крайбрежието е слаба. Знаем, че Фадавах беше готов да пожертва Дуко, защото се боеше, че не му е верен. А сега изглежда, че по същия начин пожертва Нордан, макар според всички донесения Нордан да е най-старият му и верен съюзник.

— Може би не държи хората си толкова здраво, колкото мислехме — отбеляза Джими.

— Всички донесения показват, че зимата е била трудна за нашествениците — каза Браян Сълдънски. — Много от хората им са загинали от рани и глад. Но агентите ни също така съобщават, че те търгуват с Квег и Свободните градове, храната е в изобилие и са се укрепили в Илит.

— Някакви сведения от Ябон? — попита Патрик.

— Нямаме — отвърна херцог Браян. — Нямаме никаква вест, след битката за Сарт. Корабите не могат да пробият през пиратите на Квег, за да стигнат Свободните градове. Всички кораби от Далечния бряг бяха използвани в подкрепа на щурма. Шансът за един куриер да премине през вражеския тил и да стигне до нас е нищожен. Може би след като доближим Илит ще научим нещо и за Ябон, но засега трябва само да се молим младият херцог да задържи Ла Мут и Ябон.

Патрик погледна Джими и Даш и каза:

— Ще вечеряте с мен и ще обсъдим новите ви задължения. В твоя случай, Джими, преди да си тръгнал още утре.

— Утре? — възкликна Даш. — Патрик… ваше височество, мислех, че ще придружим останките на баща ни до Риланон за погребението му.

— Съжалявам, но нямаме време. Ще трябва да се сбогувате довечера, след вечерята. Може би ще го зачетем с малък помен след вечеря… да, това ще е уместно. Но изискванията на войната не позволяват на никого от нас лукса да се отдадем на скръб или веселие. Аз например трябва да лъжа много благородници на Кралството за официалното сватбено празненство, и годеницата ми съвсем не е щастлива, че ще се омъжи сред пепелищата на Крондор, а не в кралския дворец. Така че всички правим жертви.

— Значи на вечеря — каза Даш.

— Свободни сте — каза принцът.

Братята се поклониха и излязоха.

— Ти вярваш ли го това? — попита Джими.

— Кое?