Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 457

— Умно.

Ру се обърна към Джон.

— Трябват ми десет души, на които може да се разчита. Двайсет още по-добре.

Джон сви рамене.

— Десет мога да ти намеря. Но двайсет… Ще видя.

— Ще ми трябват и две големи лодки.

— Имам наблизо един склад. Лодките ще се осигурят още тази нощ.

— Е, значи го решихме. Поне след пет дни ще се свърши.

— Ако имаме късмет — добави Ерик. Пръстът му се спря на начертания път, водещ от града към абатството. — Стига Арута и отрядът му да успеят да неутрализират частите на Нордан ето тук. От липсата на много войска тук трябва да заключа, че той разполага горе с поне триста или четиристотин войници. Ако слязат по този път и ударят Оуен отзад, докато се мъчи да проникне в града, могат да го отхвърлят на юг и това да ни струва скъпо.

Ру въздъхна.

— Можем само да се надяваме. Винаги сме можели само това. Правиш всичко възможно и се надяваш.

— Една молитва май също няма да е излишна — изсумтя Ерик.

Ру не каза нищо.

Арута се вслуша. От другата страна на вратата се чуваха гласове. В последния ден бяха проучили най-долните мазета на изоставената библиотека в Сарт. Доминик бе преценил, че в абатството могат да се настанят до хиляда души, ако запълнят всички празни килии, въпреки че спалното на абатството бе построено само за четиридесет монаси.

Бяха изчислили, че гледането на конете е наложило повечето войници в абатството да са пехотинци, тъй като дворът можеше да побере не повече от петдесет коня. Проблемът с осигуряването на фураж и фургони с овес всяка седмица вероятно беше свел броя им до не повече от двайсетина.

Бяха стигнали до второто ниво преди същинското абатство, без все още да са се натъкнали на вражески войници. Зад вратата, до която бе застанал Арута, се чуваха мъжки гласове, увлечени в безгрижен разговор. Той се върна при чакащия по-назад Доминик и прошепна:

— Има ли начин да заобиколим това помещение?

Доминик поклати глава и отвърна:

— Дори да се върнем два етажа надолу и да се качим от другата страна, пак ще стигнем до същата стая, но през друга врата. Има три врати, третата води към едно стълбище към горния етаж.

Арута кимна. Беше запомнил наизуст скицата на Доминик.

— Изчакваме тук, после, щом настъпи часът, щурмуваме.

Обърна се към един от войниците на Субаи, който носеше пясъчния часовник. Беше го обърнал призори предния ден и бе започнал да смята времето — при тази тъмнина в подземията нямаше друг начин то да се следи. А спазването на точния срок беше критично.

— Ще ми се да погледна и да видя колко войници са там.

— Може да рискуваме късно през нощта, когато всички са заспали — отвърна Доминик.

Арута се обърна към един войник.

— Предай на капитан Субаи, че искам да изпрати половината си хора два етажа надолу и да се качат от другата страна при втората врата към тази стая. — Войникът отдаде чест и забърза, а Арута каза на Доминик:

— Досега не се натъкнахме на прегради в долните помещения, но тази врата или другата може да са блокирани. Не искам този рейд да се провали, защото някой си е сложил нара пред някоя от вратите. Който влезе пръв, да се погрижи всички врати да се отворят бързо.