Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 456

Сарт беше построен северно от въпросния зев, където пътят завиваше рязко на запад и цепеше през града. Южният край на града беше прилепен към стръмните канари и се спускаше стръмно към един каменист плаж, където дори при слабо вълнение подстъпът беше почти невъзможен. Малко по-нататък брегът завиваше на северозапад и там се намираше заливът на Сарт, с дълга пясъчна ивица и няколко рибарски села на север.

— Дори да свалим подкрепления в заливчето на контрабандистите, пак сме южно от този залив — каза Ерик и посочи. — В залива има само един кораб, но вижте къде е поставен.

— Така че ако забележат кралска флота да заобикаля носа южно от града, могат да преместят този кораб в устието на залива и да го потопят — каза Ру.

— Да. Не съм моряк, но не мисля, че някой кораб би могъл да дойде от юг и да проникне в залива преди да са пробили този кораб и да го запушат.

— Освен ако ние не го завземем преди това — подхвърли Ру.

— Ние ли?

— Е, образно казано — ухили се Ру.

Ерик поклати глава.

— Не можем да отнесем сведенията в Крондор и да се върнем с отряд, за да вземем този кораб. Оуен ще стигне до стените на Крондор до три дни. Трябва до два дни да се върнем, за да му предадем последните данни.

— Ако останеш, би могъл да завземеш тоя кораб с главорезите, наети от Джон — предложи Ру.

— Не. Заповедите са си заповеди. Длъжен съм до вдругиден да се върна.

Ру погледна Винси и каза:

— Джон?

Джон вдигна ръце.

— А, не! — Потупа се по шкембето. — Аз съм стар и дебел, Ру, пък и никога не ме е бивало много за бой.

Ерик се обърна към Ру.

— Какво ще кажеш за една доброволна, последна мисия за краля и отечеството?

Ру се намръщи.

— Аз ли? Че за какво?

— Можеш да спасиш живота на много хора, да съкратиш войната и по-бързо да си върнеш загубеното богатство. — Ерик посочи североизточния край на града. — Ако успеем да подгоним войниците на Нордан нагоре по брега и да вкараме в залива кораби, много по-бързо ще струпаме подкрепления и ще ударим на север.

— Колко души държат на тоя кораб, Джон? — попита Ру.

— Екипажът е малък, доколкото можем да разберем. Стои си там от зимата. От време на време някой гребе между кораба и града. Мислим, че са натоварили на него баласт, но така и не сме виждали по-сериозен товар; само по някой сандък с провизии от време на време. Може наистина да е блокаден кораб.

Ру се почеса по главата.

— Може да съм пълен идиот, но ще ти го завзема тоя кораб, Ерик. Кога трябва Грейлок да дойде тук?

— Ако обърне на север след три дни призори, ще е тук на заранта на четвъртия.

— Още три дни в оня навес?

— Спали сме и на по-лоши места — каза Ерик.

Ру кимна.

— Не ми напомняй. — Въздъхна. — Точно след четири дни, преди съмване, хващам греблата и ти взимам кораба.

— Добре. Значи, Джон, ти трябва да запомниш картата, защото идваш с мен.

— Аз?

Ерик се усмихна — доста заплашително обаче.

— Избирай: или идваш с мен, или вземаш кораба.

Винси преглътна и каза:

— Я да прескоча аз до Крондор…