Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 455

Само след три дни призори трябваше или да са овладели абатството, или да са създали достатъчно затруднения на гарнизона, та врагът да не може да реагира на какъвто и да е зов за помощ от града долу. Арута си намери удобно място близо до следващия тунел, водещ нагоре, и седна. Щяха да минат часове преди цялата част на Субаи да се събере в пещерата, така че не му оставаше нищо друго освен да седи и да чака.

Ерик изпръхтя и драсна нещо на листа. Джон Винси каза високо:

— Искам един по-голям склад ей там, отзад, и може би да се разширят вратите, за да влизат по-големи фургони!

— По-тихо, Джон — промълви Ерик. — Това го правим от няколко дни и досега никой не е задавал въпроси. Освен ако не почнат да мислят, че си зле със слуха.

— Просто се старая да съм по-убедителен — отвърна с гримаса Винси.

— Приключихме — каза Ерик. — Давай да се връщаме в дюкяна ти.

Тръгнаха през удивително оживените за тези смутни времена улици на Сарт. Всъщност градът винаги си беше доста оживен, с многото си рибари от околните селца, донесли на пазара улова си. Освен това той бе важно междинно пристанище между Илит и Крондор, посещавано от доста търговци и не малко контрабандисти от Свободните градове и Квег. Кралските митничари тук държаха доста хлабаво, в резултат на което голяма част от населението на града въртеше оживена търговия, независимо кой управлява — Кралството или поредният нашественик.

Навсякъде имаше въоръжени мъже, но никой не им обръщаше внимание. Разположените тук наемници от Новиндус очевидно смятаха, че са достатъчно далече от фронтовата линия, за да бъдат изненадани.

Двамата нахълтаха в дюкяна на Джон и влязоха в задния склад, където ги очакваше отегченият и полузадрямал Ру. Щом ги усети, той се сепна и попита:

— Тръгваме ли си?

— Да — каза Ерик. — Тази нощ.

— Ще ви осигуря лодка в заливчето на контрабандистите — каза Джон. — Ще носите товар, а двамата, които оставихте там, ще могат да се върнат.

— Ру, виж това — каза Ерик.

Ру отиде при него и взе нахвърляните от Ерик скици. Подреди ги и те оформиха карта на областта около Сарт.

— Ще трябва да я запомниш, тъй че ако ти се върнеш, а аз не успея, да можеш да я начертаеш.

— Какво? — попита Ру.

— Не мога да рискувам да ги нося. — Ерик погледна Ру и Джон. — Ако ни спрат и ни хванат, че носим тези карти, ще загинем преди да сме мигнали. Ако не са с нас, може да блъфираме и да се измъкнем някак. — Погледна Джон. — Ако чуеш, че са ни спипали, Джон, ще трябва утре ти да се измъкнеш и да отидеш в Крондор.

— Аз? — възкликна Винси.

— Спокойно, Джон — рече Ру. — Това няма да се случи.

— Но ако все пак се случи — каза Ерик, — ще трябва ти да отнесеш сведенията на херцог Дуко и Оуен Грейлок. — Посочи събраните листа. — Разгледай ги добре и се постарай да запомниш всичко.

— Големият ни враг е теренът — продължи Ерик. Пръстът му посочи една точка, където беше издигнат пропускателният пункт. — Това тук е като гърло на бутилка, този зев, при който пътят минава по урвата над океана и е долепен плътно до стръмния склон.