Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 459

Мъжете тихо започнаха да се прехвърлят на борда.

Морякът на нощна вахта спеше облегнал гръб на перилото. Ру го посочи и един от мъжете го удари по главата с дръжката на меча си. Мъжът се катурна на дъските.

Ру даде знак на хората си да се пръснат. Всичко вървеше тихо. После изведнъж откъм носа проехтя вик и се разнесе шум от удари. Чуха се и други гласове, после всичко отново утихна. Минута по-късно от предния люк се появиха няколко умърлушени моряци, а миг след това излязоха и няколко души от задния люк. На борда се оказаха само двайсет и двама моряци, в това число капитанът и помощникът. Всички бяха заспали и се предадоха, когато видяха, че са изправени срещу въоръжени мъже.

Ру въздъхна облекчено. Корабът беше негов.

Погледна един от мъжете, който не приличаше на моряк, и попита:

— Къде го намерихте?

— В една малка каюта до капитанската.

Ру застана пред човека.

— Нещо в теб ми се струва познато. Кой си ти?

Мъжът мълчеше.

— Запалете фенер.

Един от контрабандистите донесе фенер и Ру го вдигна пред лицето на мъжа.

— Знам те! Ти си от хората на Вазарий. Казваш се Велари.

— Да, господин Ейвъри — каза мъжът.

Ру се засмя.

— Само не ми казвай, че това е кораб на лорд Вазарий.

— Негов е — отвърна мъжът. Тъкмо той беше посрещнал Ру при първото му посещение на острова.

— Страхотно! — каза Ру. — Е, сигурен съм, че Вазарий ме държи лично отговорен за всяка претърпяна от него щета от последното ни виждане, тъй че това допълнително оскърбление едва ли ще го изненада.

— Той рано или късно ще го разбере, Ейвъри — отвърна Велари.

— Можеш да му го кажеш — каза Ру.

— Аз? Няма ли да ни убиете?

— Разбира се, че няма — каза Ру. — Всъщност ние ви правим услуга. Само след няколко часа тук ще избухне война, а дотогава смятам да съм се измъкнал от този залив и да съм на път в открити води на юг.

— Война? — възкликна Велари.

— Да, същата, заради която ви е указан сигналът, при който трябва да потопите този кораб.

— Да потопим кораба? Че защо да го правим?

— За да попречите на кралските кораби да влязат в залива — отговори Ру.

— Нямаме такива заповеди.

— Тогава защо чакате тук?

На въпроса бе отговорено с мълчание.

Ру се престори, че му обръща гръб, но после изведнъж замахна и юмрукът му се заби в корема на Велари. Мъжът се срина на палубата, загубил дъх, после се изправи на колене и повърна. Ру се наведе, сграбчи го за косата, вдигна лицето му нагоре и изръмжа:

— Е, за какво чакате тук?

Мъжът отново го изгледа, без да каже нищо. Ру извади камата си и я вдигна пред очите му.

— По-добре ли ще говориш, ако някои части ти липсват?

— Чакаме друг кораб.

— Какъв кораб?

Мъжът отново не отговори и Ру опря върха на камата в рамото му и започна да натиска, без да му нанася сериозна рана. Велари изохка, очите му се насълзиха и той извика:

— Недейте!

— Какъв кораб? — попита Ру и натисна по-силно.

Велари захлипа.

— Милорд Вазарий идва в Сарт.

— Вазарий! Тук? — Ру прибра оръжието в канията. — Защо?