Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 454

После влезе в прохода с Доминик. Духовникът му посочи един лост.

— Не го докосвай. Ще затвори вратата зад нас. — Продължи нагоре по прохода. След стотина разкрача той се ушири в просторна галерия, където ясно се различаваха стъпки от преминали наскоро хора. Арута ги огледа внимателно.

— Не са от ботуши. Приличат на сандали.

— Държахме на склад книги и ръкописи в планината, чак до този тунел — каза Доминик и посочи нагоре. — Но нищо не е изнасяно оттук. Братята ми напуснаха в добър ред и всичко, което се пазеше, беше измъкнато, натоварено на фургони и пренесено в „Някогашния Сарт“.

— Сиреч в новото абатство? — попита Арута.

Доминик се усмихна.

— По причини, които ти би могъл да разбереш повече от всеки друг, орденът ни реши, че е твърде опасно информацията, съхранявана в това абатство, да попадне в лоши ръце. Поради това само членове на ордена знаят точното местоположение на „Някогашния Сарт“. Мога да ти кажа само, че макар да е в Ябон, е недосегаемо за Фадавах.

— Като служител в кралския двор не ми е приятно да чуя това. Но като внук на Пъг — разбирам.

Тропот на ботуши ги извести за приближаването на първия отряд бойци на Субаи. Първият мъж в колоната държеше запалена факла, онези зад него носеха вързопи с продоволствие.

Срокът беше критичен. Грейлок щеше да приближи Крондор след седмица, но малко пред градските порти щеше рязко да завие на север и да предприеме настъпление към Сарт, като нанесе удар в движение по първите две отбранителни позиции. Според информацията на Дуко позициите бяха леки и нямаше да окажат сериозна съпротива. Първата значителна съпротива щяха да срещнат при южната граница на Сарт.

Оттам насетне битката в града щеше да е трудна, но ако силите на Нордан в абатството излезеха да нанесат контращурм, армията на Грейлок щеше да се окаже заклещена между здрава отбранителна позиция и войска, атакуваща отгоре по склона. Ако пък Грейлок обърнеше нагоре по планинския път с цел да завземе абатството, щеше да му се наложи да се сражава по път, който на няколко места се стесняваше толкова, че можеше да мине само един фургон или двама мъже на коне, с градския гарнизон в тила му.

Единствената надежда на Кралството бе в това частта на Субаи, проникнала в планинските недра, да завземе абатството или поне да задържи разположените вътре сили достатъчно дълго, та Оуен да завземе града. Паднеше ли градът в ръцете на Кралството, абатството можеше да бъде изолирано и гарнизонът му да измре от глад, ако не капитулира пред силите на Арута.

Арута премисли всичко това, докато мъжете влизаха в пещерата. Възможно бе съотношението им да се окаже четири към едно в полза на врага. Никой не знаеше колко души са разположени вътре. Нордан не беше сметнал за необходимо да сподели тази информация с Дуко. Единственото им предимство бе изненадата.

В нощта преди щурма на Грейлок от юг кралските сили под абатството щяха да предприемат атака. Арута знаеше, че разполага с най-подходящите за тази задача бойци на Кралството, подбрани лично от Субаи. Първопроходците бяха издръжливи, жилави и добре обучени. Пурпурните орли пък бяха ветерани от поредица жестоки кампании, мъже, способни да извършат това, което е необходимо, без колебание.