Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 451

— До вдругиден мога да осигуря там още четиристотин души, ваша светлост.

Някои от капитаните на Дуко се спогледаха — все още не бяха свикнали с протокола на Кралството и тази нова титла ги изнервяше.

Дуко погледна Джими и Даш и каза:

— Вие двамата. Познат ви е този район, нали?

— Последните няколко години сме прекарали там, ваша светлост — отвърна Джими.

Даш изведнъж се сети, че повечето бойци от крондорския гарнизон бяха загинали при разрушаването на града; останалите части от гарнизона сега служеха на изток с Оуен Грейлок. Оуен нямаше да се появи в града през следващите пет дни, малко преди избрания момент за началото на офанзивата на север.

Дуко посочи на картата.

— Позицията ни в Края на сушата се атакува от двеста или триста войници. Според сутрешната депеша нашите се държат, но са силно притиснати. Може и вече да са паднали. Петстотинте пехотинци, които изпратих в началото на тази седмица, ще пристигнат едва след пет дни. Получаваме също така сведения за някакви кораби, плаващи покрай брега към Края на сушата, вероятно с подкрепление за щурма.

— Логично — каза Джими. — Ако изпратят голяма сила през Джал-Пур, ще имат проблеми с придвижването. Но ако ни изненадат с по-малка част, задържайки хората ни в цитаделата, докато стоварват още войски по море, могат бързо да ни обкръжат и да наложат обсада.

— Кой е командващият в порт Викор? — попита Дуко.

— Адмирал Рийвис — обади се един от кралските офицери.

— Пратете му заповед да пресрещне тези кораби и да ги разкара. Все ми е едно дали ще ги потопи или ще ги плени, стига да не позволи на противника да стъпи на сушата. — Офицерът отдаде чест и забърза към вратата. Дуко погледна Уендел. — Взимай тези четиристотин конници и тръгвай веднага. Щом настигнете пехотинците, кажи им да продължат бегом.

Капитан Уендел отдаде чест и също тръгна към вратата. Дуко се обърна към един от старите си капитани и каза:

— Рънкър, искам да подбереш стотина от най-кръвожадните си убийци и да тръгнете по крайбрежието към Края на сушата. Видите ли хора да идват по брега, избивате ги.

— Да, Дуко… ъъ, ваша светлост — отвърна старият капитан.

Дуко се усмихна:

— Омитай се.

После погледна Джими и Даш.

— Докато вашият лорд Грейлок не пристигне тук, командването поемам аз. Нужна ми е помощта ви, млади господа, тъй като не съм толкова запознат с условията на района.

Посочи един участък на картата и продължи:

— Но предполагам, че ако тази империя на юг е сериозна, следващия им удар можем да очакваме точно тук. — Пръстът му се спря на един малък хълмист проход между Шамата и Края на сушата. — Маршрутът е дълъг, но теренът е сравнително равен. Ако целят само да окажат натиск на преговорите в Даркмоор, ще се оттеглят при първата демонстрация на сила. Но ако са решени на сериозен бой, ще направят втори щурм през този проход, докато корабите им дебаркират при Края на сушата. — Обърна се към друг от старите си капитани. — Джалом, изпрати при този проход съгледвачи, колкото може по-бързо. Не знам дори дали имаме войници там.