Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 449

Даш стигна уреченото място и влезе в изгорелите руини на една кръчма. Щом се озова сред почернелите от огъня стени, един глас в сенките каза:

— Само ли дойде, паленце?

Физиономията му показа на Трина какво мисли за това, че го наричат „паленце“.

— Сам съм.

Тя кимна рязко към вратата към задната стая. Даш отиде до нея и я отвори. Срещу него стоеше Джон Тъпин.

— Меча.

Даш извади меча си от ножницата и му го подаде.

— Оттук — посочи му Тъпин друга врата.

Даш отиде до нея и дръпна резето. Вътре видя Праведника — седеше до една маса и пред него имаше чаша вода.

— Здравей, внучето ми — поздрави го той сухо. Гласът му беше също толкова дрезгав като преди.

— Здравей, дядо — отвърна Даш също толкова сухо.

— Носиш ли ми новини?

Даш въздъхна и седна на втория стол до масата, без да са го поканили.

— Както виждате, не се нуждаем от вашата помощ, за да си вземем града. Дуко ни го даде доброволно.

— На не малка цена, както чувам — изкиска се Лизли Ригър. — Херцог на Южните окрайнини!

— Ще има обща амнистия.

Старецът го изгледа и каза:

— Не чувам „но“, макар че го има.

— Ще е в сила само за онези, които са се сражавали срещу Кралството, след като се закълнат във вярност към Короната. И освен това ще обхване всеки, който е готов да служи тепърва.

— Но не и някакви си жалки крадци като Шегаджиите.

— Само ако се включите в армията — каза Даш. — Опитах се. Баща ми не може да ангажира себе си или съдиите си с обвинения за престъпления отпреди войната. — Даш сви рамене. — Факт е, че всеки, който би могъл да предяви обвинения, вече не живее тук. Когато се върнат търговците, кой може да каже какво му е отнето преди войната и какво е плячкосано или изгубено при опустошението на града?

Лизли се изкиска.

— Вярно. От игла до конец. Само че между събратята ни има такива, които вече носят смъртния белег и вече са познати на бащините ти ченгета.

Даш въздъхна тежко.

— Знам. Но ако приемат да служат на Короната, престъпленията им ще бъдат опростени.

— Аз самият съм малко стар, за да служа, не мислиш ли? — попита Праведника.

— Не смятам, че освен мен, Джими и татко има някой, който се досеща кой може да си — отвърна Даш. — И макар да съм сигурен, че списъкът на престъпленията ти е достатъчно дълъг, за да увиснеш на бесилото, какво ти пука? — Изгледа го продължително и добави: — След като дядо не е поискал да те задържат, защо да го правим ние?

— На твоя дядо му трябвах жив, за да държа Шегаджиите под контрол — каза Лизли. — Може би ще мине доста време преди Шегаджиите отново да станат достатъчно ефективни, за да се налага да се държат под контрол. — Старецът въздъхна уморено. — Аз със сигурност няма да го доживея. И не знам дали следващият Праведник, или както там се нарече, ще се интересува от сделка с Короната. — Посочи с пръст към Даш. — Ти и баща ти сте достатъчно умни, но след като аз си отида, няма да можете да предявявате изисквания към Шегаджиите, както дядо ти ги предяви към мен.