Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 450

— Знам — каза Даш. — Ако нямате какво повече да ми кажете, чака ме много работа.

Праведника му махна с ръка.

— Приключихме с теб, Дашел Джеймисън. Отсега нататък ние сме Шегаджиите, а ти си човекът на принца. Появиш ли се в Бедняшкия квартал по тъмно, рискуваш толкова, колкото всеки друг.

— Разбирам. — Даш се обърна към вратата, но спря и каза: — Но ако има нещо, което мога да направя за вас, без да наруша клетвата си към Кралството, ще ме известите, нали?

Старецът се засмя.

— Ще си помисля. Сега си върви.

Даш излезе в предната стая. Джон Тъпин го нямаше. Мечът му висеше окачен на една изгоряла греда. Взе си го и мина през следващата врата. Както очакваше, Трина също я нямаше. Той остави опустошения хан и закрачи по улицата. Спря се за миг, опита се да си спомни името на хана и се сети. Беше „Пъстрият папагал“ и някога беше собственост на един приятел на дядо му. Лукас. Унесен от този мигновен прилив на спомени за старите дядови истории, Даш почти не чу стъпките зад себе си.

Извърна се рязко и извади меча преди мъжът да успее да го доближи. Беше дрипав, мършав и мръсен. Мъжът спря, вдигна ръце, отстъпи, обърна се и побягна.

Даш прибра меча и си помисли, че ще мине много време преди Крондор отново да стане това, което беше някога. Но след като пое към палата, си даде сметка, че сега Бедняшкият квартал е може би по-безопасен, отколкото преди войната.

Върна се в двореца и отново се смая от мащабите на работата, която се извършваше там. По срутените стени се трудеха поне стотина зидари, повечето доскорошни войници от армията на Дуко. Възстановяването на двореца напредваше бързо. Други работници почистваха стените от сажди, изхвърляха зидария и боклук, дори опъваха паравани и окачваха пана и други украси в някои от по-големите помещения на партерния етаж. Щом влезе в преддверието, той видя забързалия се към него Джими.

— А, дойде ли най-после!

— Какво има?

— Неприятности — каза Джими и го поведе към частния кабинет на принца, използван сега от Дуко.

— Да не би Фадавах да е разбрал какво му гласим?

— Още по-лошо — отвърна Джими.

— Какво?

— Края на сушата е завзет от кешийски отряд.

— О, богове!

— Да, лошо — каза Джими, щом се заизкачваха към кабинета на Дуко. — Пристигат и други донесения. Изглежда, Кеш е решил да наблегне на претенциите си за отстъпки с малко демонстрация на сила.

— Точно това ни трябваше — каза Даш.

Джими пристъпи към вратата, почука и отвори, без да чака покана. Един чиновник, стиснал наръч документи, отскочи вдървено от пътя му.

Двамата братя влязоха и завариха вътре неколцина чиновници и писари, приведени над заповеди и депеши. Подминаха ги и влязоха в кабинета на Дуко. Даш отново се смая от разликата между този кабинет, когато бе зает от принца и баща му, и сега, със седящия зад бюрото Дуко. Преди той бе административен център на Западните владения. Сега беше военен щаб.

Даш и Джими вече познаваха повечето от капитаните на Дуко, също както познаваха и всички служещи тук кралски офицери. Уендел, кавалерийски капитан, служил преди в гарнизона Ястребово гнездо, вече провъзгласен официално за рицар-капитан на Кралската крондорска конница, погледна една карта и каза: