Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 448

Джими кимна.

— Разбирам. И по тази причина той ще продължи да бъде вашият генерал. — Усмихна се. — И може би един ден ще има син, който ще порасне и също ще бъде вашият генерал.

Бойси се засмя.

— Това би било страхотно, нали, барон Джеймс? — Обърна коня и каза: — Повикайте бойците си. Нека заедно влезем в Крондор.

Джими даде знак и Даш подкара коня си напред. Колоната зад него се раздвижи. Щом се изравниха с Бойси и спътниците му, продължиха напред и за пръв път от почти цяла година хората на принца на Крондор влязоха тържествено в града, за да го върнат на Короната.

Даш бързаше по улицата, покрай работници и амбулантни търговци. Животът в Крондор се връщаше и задачите пред тях нямаха край. Неколкостотин наемници от лагеруващите извън стените бяха получили назначение и бяха пратени по границата на юг. Други се наемаха за охрана на кервани и гарнизонна служба в района между Даркмоор и Шамата, на мястото на войниците, изпратени на фронта.

През последните две седмици се бяха върнали работници, дюкянджии и някои дребни благородници. Заловиха двама пратеници на Фадавах и на тяхно място пратиха с успокоителни сведения други — войници, верни на Дуко, на които можеше да се разчита, че ще предадат само това, което той иска да научат Фадавах и Нордан.

Даш прецени, че е въпрос само на още две или три седмици преди за Фадавах и Нордан да стане очевидно, че Дуко е обърнал плаща. Беше пръсната мълвата, че голямото сватбено празненство в Риланон ще задържи принца извън Запада за цяла година и че кешийското раздвижване по границата ще попречи на Кралството да се опита да си върне Крондор. В последното съобщение на Дуко до Фадавах се отбелязваше, че един кешийски пратеник е направил предварително проучване за възможността от официален договор с „краля на Горчивото море“, което според Дуко щяло да укрепи самоувереността на Фадавах за още известно време.

Даш зави на ъгъла и тръгна към най-опустошената от пожарите част на града. Бележката, която бе получил, беше кратка и по същество. Подпис нямаше, но той не се съмняваше кой я е пратил.

Притесняваше го присъствието на кешийски агенти в града. Прехвърлянето на войници вървеше мудно. Целият процес с отвеждането на патрулите на предварително уговорените места, преобличането им в униформи на редовни кралски войници и подмяната им беше много сложен. За някой случаен наблюдател изглеждаше все едно че около половин дузина патрули излизат през деня и се връщат привечер. Това, което не личеше явно, бе, че на връщане са съставени от други мъже. Едното място, където оставаха хората на Дуко, беше при двата пропускателни пункта южно от позицията на Нордан в Сарт. Грешка до този момент не беше допусната.