Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 446

— Достойно начинание — каза Арута и се надигна. — Ще ме извиниш, Накор, но наистина имам работа. А ако имаш нужда от нещо за твоя храм и аз мога да помогна преди да замина, ще се постарая.

— Благодаря — отвърна Накор и пристъпи към вратата. — И гледай да се върнеш жив, ако обичаш. Един нов херцог може и да не е толкова склонен да ме слуша.

Арута се засмя и му отвори вратата.

— Е, колкото и да не искам да ти създавам неудобства, мисля, че ако ме убият, неудобствата за мен ще са още повече.

— Вярно. Виждаш ли, и за двама ни е по-изгодно да останеш жив.

Арута отново се засмя и затвори вратата зад Накор. Още се кискаше, когато седна зад бюрото и загледа планината документи пред себе си. Усмивката му повехна, щом взе първото донесение, което трябваше да прегледа. Хвърли му едно око и го остави от другата страна, за да го разгледа на заранта с чиновника си.

След което вдигна следващия лист.

— Джими! — извика Франси.

Джими се обърна и видя, че тя бърза по коридора след него.

— Здравей — поздрави я той хладно.

Тя пъхна ръка под мишницата му.

— От толкова време не съм те виждала! Да не би баща ти да те е пращал някъде по работа?

— Не, тук работех, но ми остава малко лично време. — Той много лекичко и бавно се освободи от ръката й.

— Джими, какво има? — попита тя.

Джими усети как лицето му се наля с кръв и изведнъж се задави от неочаквания пристъп на чувства.

— Това, че не е редно да бъда прекалено фамилиарен с бъдещата кралица на Островното кралство.

Тя също се изчерви и сведе очи към каменните плочи на пода.

— Трябваше да се сетя, че баща ти ще ти каже.

— Защо не ми го каза ти?

Тя вдигна към него насълзените си очи.

— Не знам. Не знаех… как ще го приемеш. Преди да дойда в Даркмоор мислех, че знам какво изпитвам към теб… После, когато те видях и когато вечеряхме заедно, и онези разходки… Не знам. Просто нещата като че ли не изглеждат същите, както когато бяхме деца.

— Защото не са същите — отвърна Джими. — И защото не сме деца.

Тя го погледна в очите, а после внезапно го целуна по бузата.

— Ти винаги ще си останеш най-добрият ми приятел, Джими. Обичам те повече от всяко момче, което съм познавала. Искам да си щастлив.

Лицето на Джими потъмня.

— Щастлив, защото ще станеш кралица или защото ще се омъжиш за онзи задник Патрик?

— Недей така — тихо каза тя. — Според татко някой трябва да държи Патрик изкъсо и затова иска от мен да бъда силна кралица. Това е една от причините кралят да държи точно аз да се омъжа за Патрик.

— Виж, не знам какво да ти кажа. Знам само, че каквото и да искаме ние е без значение, и че ти ще се омъжиш за Патрик, а аз ще се оженя за която баща ми каже да се оженя, и толкова. Никога не е било другояче.