Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 7
Едгар Уолъс
Две ръце го стиснаха за китката, вдигнаха го целия, внесоха го в стаята и го стовариха в едно кресло. Над него се сведе лице, което с мъничките присмехулни бръчки около очите не изглеждаше страховито.
— Господин Лайн — поде подигравателно Тарлинг, — давате ужасен пример на престъпниците, добре че осъденият ви приятел е зад решетките.
И без дума повече напусна стаята.
3
Човекът, който обичаше Лайн
Два дни по-късно Торнтън Лайн седеше в голямата си лимузина, спряна в края на Уондзуърд Комън, срещу портала на затвора.
Беше поет и позьор, едно често срещано съчетание у мъжа. Разполагаше с пари и големи възможности и щеше да си живее живота, ако всички, на които се натъкваше, го оставяха да прави каквото си знае. Ала най-малко за двама души милионите на Торнтън Лайн не значеха нищо.
Отоплението в лимузината работеше. Но навън в мразовитата априлска утрин прехвърчаше сняг и няколко зъзнещи жени, застанали на почетно разстояние от портала на затвора, се гушеха в шаловете си. Всичко бе покрито с бял прашец и в тази зимна обстановка ранните цветя изглеждаха много нещастни. Часовникът на затвора удари осем и вратичката се отвори. Излезе мъж със закопчано догоре сако и нахлупен каскет. Щом го зърна, Лайн пусна вестника, който четеше, отвори вратата, изскочи навън и се запъти към освободения затворник.
— Ей, Сам! — нежно го заговори той. — Май не ме очакваше.
Мъжът спря като закован и се загледа в човека с коженото палто.
— О, господин Лайн! Благодетелю! — изхриптя Сам, сълзите се застичаха по лицето му и онемял, той стисна в ръце протегнатата към него длан.
— Какво мислиш, че ще те изоставя ли? — попита господин Лайн, грейнал от мисълта колко е добродетелен.
— Смятах, че ще ме зарежете, сър — потвърди прегракнало Сам Стей. — Вие сте истински джентълмен, сър, би трябвало да се срамувам от себе си!
— Я не се занасяй, Сам! Скачай в колата, момчето ми! Да вървим. Хората ще си помислят, че си милионер.
Мъжът преглътна. Ухили се мазно, отвори вратата качи се вътре и се отпусна с блажена въздишка върху скъпите меки кафяви възглавници.
— Божке! Като си помисля, че на този свят се срещат такива като вас, сър! Току-виж, съм повярвал, че има ангели.
— Стига глупости, Сам! Ела вкъщи, ще закусим като хората и ще ти помогна да започнеш отново.
— Ще се опитам да живея честно, сър, Бог ми свидетел!
Всъщност Лайн не даваше пет пари дали Сам ще живее честно. Нещо повече, вероятно щеше да е страшно разочарован, ако Сам влезеше в правия, ала тесен път. „Гледаше“ го, както другите гледат пилета и породисти крави, той бе част от колекцията му, както някои колекционират марки и порцелан. За Лайн Сам беше скъпоценност. Перчеше се с него в клуба — ето на, познава представител на престъпния свят, защото Сам беше специалист по кражби с взлом и не го биваше за друго. Освен това го обожаваше, което бе за Лайн едно от най-опияняващите преживявания.
А обожанието му беше искрено. Сам би дал живота си за бледия мъж с безволевата уста. Бе готов да го разкъсат на парчета, стига с мъките си да донесеше удоволствие или полза на човека, който за него бе равен с боговете.