Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 5

— Искате да открия улики, така ли? — полюбопитства Тарлинг.

— Мога ли да запитам коя е жената, сър?

С този въпрос и господин Милбърг се намеси в разговора.

— Госпожица Райдър — отговори Лайн.

— Госпожица Райдър? — Милбърг бе направо смаян. — Госпожица Райдър… о, не, не е възможно!

— А защо да не е възможно — сопна се Лайн.

— Ами… сър, исках да кажа… — запелтечи управителят — толкова е невероятно… такова свястно момиче…

Торнтън Лайн му хвърли изпълнен с подозрение поглед.

— Нали нямате причина да прикривате госпожица Райдър? — поинтересува се студено той.

— Не, сър. Не си мислете такова нещо — примоли се възбуденият господин Милбърг, — само ми се стори… невероятно.

— Невероятно е всичко, за което нямаме обяснение сопна се Лайн. — Невероятно ще е, ако в кражба сте обвинен вие, Милбърг. Или че харчите пет хиляди лири при заплата деветстотин.

Милбърг изгуби самообладание само за секунда. Ръката, която сложи на устата си, трепереше и Тарлинг, който все така го гледаше в лицето, видя какво огромно усилие му струва да се овладее.

— Да, господине, ще е невероятно — рече Милбърг спокойно.

Лайн пак побесня — макар да насочваше злъчните си реплики към Милбърг, мислите му се въртяха около гордото и красиво лице, гледало го толкова високомерно в неговия кабинет.

— Ще е невероятно, ако осъмнете зад решетките, защото съм открил, че години наред сте крали от фирмата — изръмжа той, — и колегите до един ще кажат същото — че е невероятно.

— Точно така, сър. Милбърг си беше възвърнал усмивката, в очите му отново светеше пламъче. — Ще звучи невероятно и наистина ще е невероятно, ще са изненадани всички и най-вече нещастната жертва — ха, ха!

— Може и да не е изненадана — отсече студено Лайн. — Ще кажа няколко думи във ваше присъствие, чуйте ги добре. — И продължи натъртено: — Вече от месец от счетоводството ми се оплаквате, че липсват дребни суми.

Думите му бяха дръзки и безразсъдни. Успехът на плана, който бе измислил изведнъж, зависеше не само от вината на Милбърг, а и от готовността да си я признае. Ако управителят потвърдеше тази лъжа, щеше да признае, че също е бъркал в касата, и Тарлиг, който отначало не разбираше накъде бие разговорът, започна смътно да схваща каква е работата.

— Оплаквал съм се, че последния месец са липсвали пари? — повтори безизразно Милбърг.

Усмивката изчезна от устните и очите му. Лицето му изглеждаше измъчено — бе притиснат до стената.

— Точно така — настоя Лайн, без да сваля очи от него. — Не е ли вярно?

Настъпи дълга пауза, сетне Милбърг кимна.

— Да, сър — прошепна той.

— И ми казахте, че подозирате госпожица Райдър.

Отново същата пауза и отново мъжът кимна.

— Чухте ли? — попита победоносно Лайн.