Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 6

— Да — отвърна тихо Тарлинг. — Какво искате от мен? Защо не повикате полицията? Щатни полицаи де?

Лайн се намръщи.

— Нещата трябва първо да се подготвят. Ще ви дам всички подробности, адреса на момичето, ще ви кажа какви са навиците му, а вашата задача ще е да съберете информацията, с която да поставим въпроса пред Скотланд Ярд.

— Ясно. — Тарлинг отново се усмихна. После поклати глава. — Боя се, че не мога да се заема със случая, господин Лайн.

— Не можете ли? — попита слисан Лайн. — Защо?

— Защото не се занимавам с такива работи — отговори Тарлинг. — Дойдох при вас с чувството, че ще ми възложите един от най-големите случаи, които съм разследвал. Това показва как инстинктът може да заблуди човека — пак се усмихна той и си взе шапката.

— Какво искате да кажете? Ще отхвърлите ценен клиент и… роднина!

— Не зная доколко ценен сте, а това, че бащите ни са били братовчеди, изобщо не се брои. Казах ви, господин Лайн, не искам да се свързвам с този случай, така че въпросът е приключен.

— Не смятате че си струва? — присмя се Лайн. — А ако съм готов да ви платя петстотин лири…

— И пет, и петдесет хиляди да ми дадете, пак не искам да имам нищо общо — отсече категорично Тарлинг. — И веднага ще ви обясня защо. Не искам да имам нищо общо с това скалъпено обвинение. Знаете какво имам предвид, но ще бъда още по-ясен. По една или друга причина сте вдигнали мерника на вашата подчинена. Чета по лицето ви, господин Лайн: безволевата брадичка, ненаситната ви уста ми подсказват, че не изпитвате особени скрупули към жените, които работят при вас. Не че съм сигурен, но ми се струва, че едно почтено момиче ви е отрязало, вие се чувствате унизен и се опитвате да си изсмучете от пръстите това обвинение. Господин Милбърг — обърна се Тарлинг към управителя и той отново престана да се усмихва — си има причини да ви играе по свирката. Ваш служител е, пък и му подхвърлихте нещо за доживотна каторга, ако откаже да го направи.

Лицето на Торнтън Лайн се разкриви от ярост.

— Ще се погрижа да се разчуе как се държите. — Гласът му трепереше от вълнение. — Повдигнахте чудовищно обвинение срещу мен и ще ви дам под съд за клевета. Истината е, че не можете да се справите с работата, която исках да ви възложа, и си търсите повод да се измъкнете.

— Истината е — отвърна Оливър Тарлинг, като отхапа върха на пурата, която беше извадил от джоба си, — че съм прекалено уважаван, за да се свързвам с мръсна работа като вашата. Не обичам да съм груб, нито пък да се отказвам от добри хонорари, но не мога да правя пари от мръсна работа, господин Лайн. От мен да го знаете, час по-скоро да се откажете от глупавия план за отмъщение, който ви е подсказала наранената суета — не съм чувал по-нескопосно скалъпено обвинение, — и се извинете на младата дама, която, дума да няма, грубо сте оскърбили.

Даде знак с ръка на спътника си китаец и бавно тръгна към вратата. Онемял от яд, разтреперан от безсилие, Лайн го изпрати с поглед, а когато вратата беше почти затворена, се хвърли със задавен вик, отвори я със замах и скочи върху детектива.