Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 9

Отминалият ден се оказа тежък за Тарлинг, той се бе занимавал с банков обир, който щеше да му глътне цялото време, ако детективът си нямаше и лична работа. Тя нямаше да му донесе никакви пари, но любопитството му беше събудено.

Остави книгата върху гърдите си: вратата тихо щракна, отвори се и се появи прислужникът му. Невъзмутимият Лин Чу влезе безшумно в стаята; носеше поднос, който остави на ниската масичка до леглото на господаря си. Беше облечен в синя копринена китайска дреха — факт, който Тарлинг отбеляза.

— Значи няма да излизаш повече тази вечер, Ли Чу?

— Не, Ли Жън — отвърна китаецът.

Двамата говореха на мекия шипящ език на Средното царство.

— Ходи ли при Човека с коварното лице?

Вместо отговор другият извади от вътрешния си джоб плик и го подаде. Тарлинг погледна адреса.

— Значи тук живее младата дама. „Госпожица Одет Райдър, Каримор 27, Еджуеър Роуд“.

— Къщата трябва да е на голям род, в нея живеят много хора — поясни Лин Чу. — Отидох лично, както ме помоли, и видях, че там непрекъснато излизат и влизат различни хора.

— На английски това се нарича жилищен блок, Лин — рече леко усмихнат Тарлинг. — Какво каза Човека с коварното лице, след като прочете писмото ми?

— Нищо не каза, господарю. Чете, чете, а сетне направи такава гримаса. — Лин изимитира усмивката на господин Милбърг. — И тогава написа това, което виждаш.

Тарлинг кимна. Известно време гледа в празното пространство, а после се обърна, подпрян на лакът, и вдигна чашата чай, която слугата беше донесъл.

— А Човека с бледото, безволево лице, Лин? — попита той. — Него видя ли?

— Да, господарю — отвърна сериозно китаецът. — За него няма небе.

Тарлинг пак кимна. Китайците използват думата „небе“ вместо „господ“ и той сметна, че Лин много точно е схванал липсата на духовни качества у господин Торнтън Лайн.

Изпи си чая и пусна крака от леглото.

— Лин — рече той. — Тук е много скучно и тъжно. Едва ли ще остана.

— В Шанхай ли ще се върне господарят? — попита другият безстрастно.

— Май да — кимна Тарлинг. — Във всеки случай тук е прекалено скучно. Само дребно изнудвачество или съпружески изневери. Повдига ми се.

— Това са дреболии — отсъди Лин философски. — Но Господарят — този път той имаше предвид Великия господар Конфуций — е казал, че величието се корени в дребното: може пък някой дребен човечец да отсече главата на някой голям човек и тогава ще те повикат да намериш убиеца.

Тарлинг се засмя.

— Ти си оптимист, Лин. Не, едва ли ще ме повикат за убийство. В тази страна не викат частни детективи за такива неща.

Лин поклати глава.

— Но господарят трябва да открива убийци, инак ще престане да бъде Ли Жън, Ловеца на хора.

— Кръвожадно същество си, Лин — заяви Тарлинг този път на английски, който китаецът не разбираше особено добре въпреки упоритите усилия на прочути мисионерски училища. — Сега ще изляза — отсече той с внезапна решителност. — Ще отида при дребната жена, която Бледоликия желае.

— Мога ли да дойда с теб? — попита Лин.