Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 8

Навремето Торнтън Лайн го завари да извършва взлом в собствения му дом. Кой знае защо, му предложи добра закуска и прояви интерес към бъдещето му. Оттогава Сам бе лежал в затвора три пъти: първите два за малко, последния — за по-дълго, и Лайн демонстративно го посрещаше, след като си излежеше присъдата, откарваше го у дома си, даваше му закуска, а също и куп безплодни житейски съвети и го пускаше отново по света с десет лири — сума, която му стигаше точно колкото за нов комплект инструменти за взлом.

Никога дотогава Сам не беше проявявал такава благодарност, никога дотогава Торнтън Лайн не го бе обграждал с такива грижи. Приготви му гореща вана, от която Сам Стей на драго сърце би се отказал, но нямаше как, от любезност се изкъпа, топла и обилна закуска, нов кат дрехи и не две, а четири банкноти от пет лири. След закуската Лайн дръпна речта си.

— Безполезно е, сър — заяви крадецът и поклати глава. — Опитвал съм се как ли не да си изкарвам честно хляба, но, изглежда, не ме бива да живея като хората. Три месеца, след като ме пуснаха миналия път, карах такси, но някакво ченге ме спипа, че нямам книжка. За кой дявол да ми давате работа във вашия магазин, сър, просто няма да се задържа. Свикнал съм да живея на открито, обичам сам да съм си господар. Аз съм волна птичка, за нас пишат дори — думата започва с „а“.

— Авантюрист, любител на приключенията ли? — позасмя се Лайн. — Да, наистина си авантюрист, Сам, и аз ще ти предложа приключение по твой вкус.

А сетне започна да разказва за черната неблагодарност, за момичето, на което помогнал, нещо повече, което спасил от гладна смърт, а то на всяка крачка му изменяло. Торнтън Лайн беше поет. Освен това умееше да лъже както никой друг. Жената, която бе желал, се бе превърнала в най-омразното същество на този свят. Идеше му да я обезобрази, да я стъпче в тинята на собственото си унижение.

В очите на престъпника проблесна отразената му ярост и Лайн заговори по-високо и разгорещено. Изричаше лъжата лесно, дори по-лесно от истината, тъй като в истината имаше нещо грубо, което творческата му натура не можеше да приеме. И колкото повече разплиташе историята с коварството на Одет Райдър, толкова по-дрезгави ставаха възклицанията на Сам. Торнтън Лайн млъкна и се вторачи в гостенина си да види как ще реагира.

— Кажете ми — рече Сам с треперещ глас. — Кажете ми, сър, как да си разчистим с нея сметките и аз ще мина и през ада, но ще го направя!

— Ей това исках да чуя — отвърна Лайн и му наля от високата бутилка на масичката конска доза от неговия любим коняк. — Ще ти кажа какво ми е хрумнало.

Чак до обяд двамата седяха, допрели глави, и крояха как да отмъстят на момичето, чиято главна вина бе, че е унижило Торнтън Лайн, и чиято добродетел бе разпалила омразата му.

4

Убийството

Джак Тарлинг се излежаваше преспокойно на твърдото си легло с дълго цигаре между зъбите и с книга за китайската метафизика, подпряна на гърдите. Беше осем часът същия ден, когато Сам Стей излезе от затвора.