Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 36

Тя потръпна и тихо помоли:

— Моля ви, моля ви да не говорим за това!

Тарлинг усети, че е попрекалил, но Одет щеше да бъде разпитвана от хора, които нямаше да я щадят.

— Бих искал да сте откровена с мен — настоя той. — Сигурен съм, че съм в състояние да ви измъкна без особен труд от всички неприятности.

— Господин Лайн ме мразеше — рече тя. — Смятам, че го засегнах, бедничкия, на най-слабото му място — самолюбието. Знаете, че изпрати онзи престъпник в апартамента ми, за да подхвърли улики против мен.

Детективът кимна.

— Срещали ли сте се със Стей преди това? — поиска да знае той.

Момичето поклати глава.

— Май съм чувала за него. Знаех, че господин Лайн се интересува от един престъпник и че той го обожава. Веднъж го доведе в магазина и искаше да го назначи на работа, но човекът не прие. А друг път ми каза, че Сам е готов да направи за него всичко на този свят.

— Сам Стей смята, че вие сте извършили убийството — съобщи й без заобикалки Тарлинг. — Очевидно Лайн му е наговорил разни небивалици за вас и за вашата омраза към него и всъщност тоя негодник Стей е много по-опасен, отколкото полицията, но за късмет откачи.

Одет го изгледа изненадана.

— Полудя ли? — попита тя. — Горкият човечец! Да не би тази работа да го е…

Тарлинг кимна.

— Сутринта го отведоха в приюта „Мидълсекс Каунти“. Получи припадък в кантората ми, а когато дошъл на себе си, сякаш напълно превъртял. Сега, госпожице Райдър, ще бъдете откровена с мен, нали?

Момичето отново го погледна, тъжно се усмихна и рече:

— Опасявам се, че няма да стана по-откровена отпреди, господин Тарлинг. Ако искате да ви кажа защо приех името Стивънс и избягах от Лондон… — Одет направи пауза. — Може би оттук нататък ще имам по-голямо основание да изчезна…

Понечи да каже „отново“, но замълча. Тарлинг сложи ръка върху нейната.

— Когато ви съобщих за това убийство — продължи най-сериозно той, — разбрах от вашата изненада и възбуда, че сте невинна. След това докторът ви осигури непоклатимо алиби. Но, госпожице Райдър, когато ви изненадах, вие говорехте така, сякаш знаете кой е извършил престъплението. Говорехте за някакъв мъж и аз искам да знам името му.

Тя поклати глава и рече простичко:

— Никога няма да ви го кажа.

— Толкова ли не разбирате, че могат да ви обвинят в съучастничество? — упорстваше Тарлинг. — Не проумявате ли какво означава това за вас и майка ви?

При споменаването на майка й Одет притвори очи, сякаш за да отпъди видението на някаква неприятна възможност.

— Не говорете за това, не говорете за това! — прошепна тя. — Моля ви, господин Тарлинг! Правете каквото пожелаете, нека полицията ме арестува, нека ме съдят или обесят… но не ме питайте повече, защото аз няма, няма…

Тарлинг се отпусна на меката седалка, объркан и озадачен, и с това разговорът приключи.

Уайтсайд чакаше влака, придружен от двама мъже, на които отдалеч им личеше, че са от Скотланд Ярд. Тарлинг го дръпна настрана и му обясни с няколко думи положението.

— При тези обстоятелства — каза той — няма да приведа в изпълнение заповедта.