Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 35

— В девет и половина — каза Тарлинг леко усмихнат. — Да не смятате да се заемете с криминалистика, докторе?

— А, не — усмихна се Сондърс. — Но, естествено, се радвам, че съм в състояние да докажа невинността на момичето.

— Да докажете нейната невинност ли? Какво имате предвид? — нетърпеливо попита Тарлинг.

— Убийството не може да е извършено преди единайсет часа. За последен път покойният е видян жив в девет и половина.

— Е? — настоя Тарлинг.

— В девет часа влакът, който прави връзка с кораба, е напуснал гара Чаринг Крос, а в десет и половина госпожица Райдър е била приета в болницата с шок и сътресение на мозъка.

За момент Тарлинг онемя, не можеше да продума. Стоеше като вкаменен и гледаше лекаря с отворена уста. Сетне се наведе, грабна ръката на смаяния Сондърс и силно я стисна.

— Това е най-добрата вест, която съм чувал в живота си — рече пресипнало той.

13

Два изстрела в нощта

Пътуването обратно до Лондон се вряза до най-дребните подробности в съзнанието на Тарлинг до края на живота му. Момичето не говореше много, а и той самият бе доволен, че може да прехвърля в главата си загадъчните обстоятелства около бягството на Одет Райдър.

Дори мълчанието между репликите беше изпълнено с дружелюбност и топлота, неразбираеми за момичето. Дали той не беше влюбен в Одет? Стъписваше се пред възможността да го е сполетяла такава катастрофа. Любовта не беше идвала в живота му. За Тарлинг тя представляваше хипотетично състояние, нещо, което е твърде далеч от него. Познаваше влюбени мъже, както познаваше и мъже, страдащи от малария или жълта треска, без да си представя, че може да го сполети същото. Всъщност беше свенлив и затворен човек, зад суровата му маска се криеше плахост, за която не подозираха и най-близките му приятели.

Ето защо възможността да е влюбен в Одет Райдър го смущаваше, липсваше му достатъчно самочувствие да повярва, че подобна страст не е само едно безнадеждно изживяване. Не си представяше, че някоя жена може да го обикне. А сега самото й присъствие, дъхавата й близост едновременно го успокояваха и тревожеха. Уж бе детектив, на когото е поверена жена, заподозряна в убийство, а той се страхуваше от нея! Знаеше, че заповедта в джоба му няма да бъде приведена в действие и Скотланд Ярд няма да поддържа обвинението си, защото макар там понякога да правеха груби грешки, не обичаха те да стават обществено достояние.

Пътуването се оказа прекалено кратко и едва когато влакът навлезе в рехавата мъгла, спуснала се над Лондон, Тарлинг се върна, и то с усилие, към убийството.

— Ще ви заведа да преспите в хотел — продума той, — а на сутринта ще ви помоля да дойдете с мен в Скотланд Ярд, за да разговаряте с началника.

— Значи не съм арестувана? — усмихна се момичето.

— Не, не сте — усмихна се в отговор Тарлинг. — Но се боя, че ще ви бъдат зададени въпроси, които могат да се окажат неприятни. Разберете, госпожице Райдър, че поведението ви е много подозрително. Заминавате за Европа под измислено име и без съмнение убийството е извършено във вашия апартамент.