Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 34

— Разговорът е междуградски.

Отново заговори в слушалката, а после я подаде през масата на детектива.

— За вас е, май от Скотланд Ярд.

Тарлинг пое слушалката.

— Обажда се Уайтсайд — казаха отсреща. — Вие ли сте, господин Тарлинг? Намерихме револвера.

— Къде? — попита бързо детективът.

— В жилището на момичето — поясни Уайтсайд.

Тарлинг оклюма. Но в края на краищата това можеше да се очаква. Нито за миг не се съмняваше, че убийството е извършено в жилището на Одет Райдър, и веднъж приел тази теория, подробностите нямаха значение, тъй като не съществуваше причина пистолетът да не бъде намерен на местопрестъплението. Всъщност щеше да е чудно, ако оръжието не се окажеше там.

— Къде беше? — попита той.

— В кошницата с ръкоделието — отговори Уайтсайд. — Набутан на дъното и покрит с много прежда и най-различни ширити.

— Какъв е? — попита след кратка пауза Тарлинг.

— Автоматичен колт — поясни другият. — В барабана имаше шест патрона, а в затвора — един. Очевидно е стреляно с него, защото в цевта има нагар. Освен това намерихме празната гилза в камината. Открихте ли вашата госпожица Стивънс?

— Да — продума тихо Тарлинг. — Госпожица Стивънс е Одет Райдър.

Чу как събеседникът му подсвирва от изненада.

— Арестувахте ли я?

— Не още — отговори Тарлинг. — Ще посрещнете ли следващия влак от Ашфорд? Тръгвам след половин час.

Детективът закачи слушалката и се обърна към доктора.

— Доколкото разбирам, са намерили оръжието — подсказа с интерес лекарят.

— Да — потвърди Тарлинг, — намерили са го.

— Хм! — промърмори лекарят, като потриваше брадичката си. — Лоша работа. — Погледна любопитно детектива и го попита: — Що за човек е бил Торнтън Лайн?

Тарлинг сви рамене и отговори:

— Не е от най-свестните, но и най-лошите хора са под защитата на закона и наказанието, което очаква убиеца…

— Или убийцата — усмихна се докторът.

— Убиецът — отсече Тарлинг. — Наказанието няма да се повлияе от репутацията на покойника.

Доктор Сондърс пуфкаше равномерно с лулата си.

— Странна работа, такова момиче да е замесено в подобно престъпление! — продума той. — Повече от странно.

На вратата леко се почука и се появи главната сестра.

— Госпожица Стивънс е готова — съобщи тя и Тарлинг се изправи.

Доктор Сондърс се надигна заедно с него и след като отиде до един шкаф, извади от него голям тефтер, постави го на писалището, отвори го и взе перодръжка.

— Трябва да отбележа изписването й — каза той и започна да отгръща листовете, като следеше с пръст по страниците. — Ето я… госпожица Стивънс, сътресение на мозъка и шок. — Погледна написаното под ръката си, сетне вдигна очи към детектива. — Кога е било извършено убийството?

— През нощта срещу четиринайсети.

— През нощта срещу четиринайсети ли? — повтори докторът замислено. — По кое време?

— Не знаем със сигурност — отговори Тарлинг, който нямаше търпение да приключи разговора с лекаря клюкар.

— Някъде след единайсет — промърмори докторът. — Не може да е извършено преди това. Кога е видян за последен път този човек?