Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 33

— Господи! — прошепна момичето. — Не може да бъде! О, не, не, не е възможно!

Тарлинг накратко й разказа, за всичките си открития. Знаеше, че от гледна точка на полицейската етика постъпва нередно и нелоялно. Даваше й всички данни, тоест възможността да обори и отхвърли събраните срещу нея улики. Каза й за петната по пода и описа нощницата, намерена около тялото на Торнтън Лайн.

— Нощницата е моя — рече простичко и без колебание момичето. — Продължавайте, моля ви, господин Тарлинг.

Детективът й спомена за кървавите отпечатъци от палец по скрина и продължи:

— На леглото намерих куфара ви с дрехи в него.

Младата жена се олюля напред, посегна слепешком и изплака:

— О, каква злонамереност, каква злонамереност! Той го е направил, той го е направил!

— Кой? — поиска да знае Тарлииг. Хвана момичето за рамото и грубо го разтърси. — Кой е този човек? Трябва да ми кажете. От това зависи животът ви. Одет, толкова ли не разбирате, че искам да ви помогна? Искам да очистя името ви от това ужасно обвинение. Вие подозирате някого. Трябва да знам името му.

Момичето поклати глава и обърна към него жалното си лице.

— Не мога да ви кажа. Не мога да ви кажа нищо повече. Не знаех нищо за убийството, докато не ми съобщихте. Нямах представа… мразех Торнтън Лайн, мразех го, но не бих му навредила… това е ужасно, ужасно! — След малко се поуспокои и рече: — Трябва веднага да ида в Лондон. Ще бъдете ли така добър да ме откарате там? — Забеляза смущението му и бързо схвана на какво се дължи то. — Вие… вие носите заповедта за арестуването ми, нали?

Тарлинг кимна. Известно време Одет го гледа.

— До половин час ще бъда готова.

Детективът безмълвно напусна стаята. Отправи се към кабинета на главния лекар, който го очакваше с нетърпение.

— Вижте какво, хич не ми разправяйте, че търсите момичето за свидетелка. Усъмних се и погледнах съобщението на Скотланд Ярд, което получих преди няколко дни. Това е Одет Райдър и вие я издирвате по обвинение в убийство.

— Познахте от първи път — отговори Тарлинг и се отпусна уморено на един стол. — Ще имате ли нещо против, ако запаля?

— Ни най-малко — разреши весело лекарят. — Сигурно ще я отведете.

Тарлинг потвърди с кимване.

— Не мога да си представя такова момиче да убие някого — рече доктор Сондърс. — Струва ми се, че няма физиката, за да извърши подобно престъпление. Четох подробностите във вестник „Морнинг Глоуб“. Убиецът на Торнтън Лайн е трябвало да го пренесе от колата и да го положи на тревата или там, където са го намерили, а момичето не би могло да вдигне и по-тежко бебе.

Тарлинг кимна в знак на съгласие.

— Освен това — продължи доктор Сондърс — то няма лицето на убиец. Не искам да кажа, че е хубава и затова не може да извърши престъпление, но има хубост, която се корени в духовната красота, а хубостта на госпожица Стивънс, или Райдър, както вероятно трябва да я наричам, е тъкмо такава.

— Съгласен съм с вас — рече Тарлинг. — За себе си съм сигурен, че не е извършила престъплението, но всички улики са против нея.

Телефонът звънна, докторът вдигна слушалката, каза няколко думи, а после се обърна към Тарлинг: