Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 62

— И преди сме имали влизания с взлом, но в бунгалата, които остават празни извън сезона. Най-вече са хлапета, които си търсят място, където да се събират, да правят секс, да пушат трева или най-лошото — да вършат вандалщини или да крадат техника. Това не ми прилича на дело на хлапе. Никое от местните не би рискувало да влезе в Блъф Хаус.

— Кърби Дънкан. Частен детектив от Бостън. Мотае се наоколо и разпитва за мен.

— Не беше той — каза Абра, но Вини взе бележника си и записа името.

— Било е тъмно. Не си видяла лицето.

— Не, но имах близка среща с тялото му. Дънкан е пълен, има шкембе, а този нямаше. А и Дънкан е по-нисък и по-набит.

— И все пак. — Вини остави бележника си. — Ще поговорим с него.

— В „Сърфсайд“ е. И аз се помотах наоколо — обясни Абра.

— Ще проверим. В къщата има лесни за пренасяне ценности и електроуреди. Имаш хубав лаптоп на горния етаж, плазмен телевизор. Предполагам, че госпожа Хестър държи бижута в сейфа. Може би имаш и пари в брой подръка?

— Да, малко.

Илай взе фенера от кухнята и се качи горе. Първо провери кабинета си и включи лаптопа.

Ако все пак наистина е бил Дънкан, сигурно би проверил имейлите му, документите, историята на сърфиранията му в интернет. Така че проведе бърза диагностика.

— Нищо, откак съм го изключил сутринта. Това показва. — Отвори чекмеджето и видя няколкото стотачки, които държеше там, за да са му подръка. — Ако въобще е бил тук — каза Илай, като се завъртя с фенера в ръка, — оставил е всичко както си беше.

— Възможно е Абра да го е прекъснала, преди да започне. Виж, почини си и огледай добре наоколо. Може би е по-добре да изчакаш, докато оправят тока. Ние ще сме наоколо, би било много глупаво от негова страна да се върне точно сега. Късно е — добави Вини, — но това няма да ми попречи да измъкна някой частен детектив от леглото му. Ще ти се обадя утре, Илай. Абра, да те хвърля ли до вас?

— Не, благодаря.

Вини кимна и извади визитка.

— Абра има, така че ти задръж тази, Илай. Да ми се обадиш, ако видиш, че нещо липсва или има още проблеми. А ако хванеш някой път сърфа, можем да проверим дали помниш уроците, дето ти дадох навремето.

— През март? Водата е адски студена.

— Ето защо истинските мъже използваме неопренови костюми. Ще държим връзка.

— Не се е променил много — отбеляза Илай, когато стъпките на Вини заглъхнаха. — Освен косата де. Но предполагам, че избелелите от слънцето дълги до раменете кичури не отговарят на представата за полицай.

— Обаче се обзалагам, че е бил сладък с тях.

— Познавате ли се двамата? Отпреди тази вечер, имам предвид.

— Аха. Загуби бас от жена си миналата година и му се наложи да идва на уроците ми по йога. Сега е почти редовен участник.

— Вини е женен?

— С едно дете и половина. Живеят долу в Саут Пойнт, прави страхотни барбекюта.

Може пък Вини да се е променил, помисли си Илай, докато продължаваха да изследват стаята. Спомняше си кльощаво издължено момче, което живееше само за следващата вълна и мечтаеше да се премести на Хаваите.

Лъчът от фенера мина по леглото и се върна да освети хавлиената риба, която пушеше лула.