Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 63

— Не е истина!

— Следващия път ще опитам да измайсторя куче пазач. Ротвайлер или доберман. Може пък да стане.

— Ще ти трябва по-голяма кърпа. — Огледа лицето й в сумрака. — Сигурно си изтощена. Ще те заведа у вас.

— По-скоро съм нервна, отколкото уморена. Не трябваше да пия кафе. Виж, не бива да стоиш тук без ток. Ще стане студено… още по-студено тоест. Няма светлина, няма и вода. Имам сравнително удобна стая за гости и наистина удобен диван. Можеш да избереш, което искаш.

— Не, всичко е наред. Не искам да оставям къщата празна след всичко това. Ще сляза долу и ще сритам генератора.

— Добре. И аз ще сляза, за да издавам момичешки звуци и да ти подавам неподходящи инструменти. Малко си непохватен, но би трябвало да можеш да се опълчиш на паяците. Знам, че това е грешно предвид усиления труд, който полагат, обаче не ги харесвам.

— Мога да издавам мъжки звуци и сам да си вземам неподходящите инструменти. А ти трябва да поспиш.

— Не съм готова — потрепна тя. — Освен ако нямаш силни възражения срещу компанията ми долу, по-скоро бих стърчала тук. Особено ако може да си сипя чаша вино.

— Разбира се.

Илай заподозря, че каквото и да беше казала на Морийн, не искаше да остане сама у дома си.

— Можем да се напием и двамата и да халосаме генератора — предложи й.

— Такъв е планът. Здравата се потрудих да почистя там, преди да дойдеш, поне в основната част, където е винарската изба със сезонната реколта. Честно казано, не стигнах по-далеч, а и не мисля, че и Хестър го е правила през годините. Останалата част от мазето е огромно, тъмно и влажно пространство и… просто е много страшно — призна Абра, докато слизаха надолу. — Не е любимото ми място.

— Призраци? — Илай постави фенерчето под брадичката си, за да докара ефект като в хорър филм.

— Да, и те моля да не правиш така. Дюшемето пука и скрибуца, разни неща дрънчат и скърцат. И има твърде много малки стаички и ниши. Това е „Сиянието“7 на мазетата. Тъй че…

Абра спря в кухнята и си сипа вино.

— Кураж от гроздето, който да неутрализира късното кафе и приключението. Как беше у вас? В Бостън де.

— Чудесно беше. Наистина. — Ако й се налагаше да говори за нещо друго, той би трябвало да е в състояние да помогне. — Баба изглежда по-силна, родителите ми — по-спокойни. А сестра ми очаква второ дете. Така че имахме повод да празнуваме.

— Това е чудесно.

— Новината напълно промени настроението — поясни Илай, докато Абра отпиваше от виното и за двамата. — Вместо да внимаваме да не говорим за причината, поради която се преместих тук, просто спряхме да мислим за това.

— За новото начало, за бебетата и електричеството — чукна тя чашата си с неговата.

След още една глътка Абра реши да вземе бутилката в мазето. Може би щеше да се понапие, но пък това можеше да й помогне да заспи.

Вратата на мазето изскърца. Естествено, помисли си тя и затъкна пръст в колана на Илай, докато той се взираше надолу.

— За да не се разделяме — обясни му, когато той се обърна да погледне.