Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 64

— Това не е Амазонка.

— В определен мащаб е. Повечето къщи наоколо дори нямат мазета, още по-малко пък амазонски мазета.

— Повечето не са построени на скала и с издълбани под земята помещения.

— Мазето си е мазе. А това е твърде тихо.

— Мислех, че съм вдигнал достатъчно шум.

— Не се постига без дъсчени подове, канализационни тръби и каквито още там гадости има долу. Така че — тихо е. И ни очаква.

— Добре, вече почна да ме плашиш.

— Ами не искам само аз да съм уплашена.

В началото на стълбите Илай взе фенерчето от зарядното на стената и погледна към добре заредената и прецизно организирана винарска изба. Представи си отминалите дни, когато във всяка ниша бе имало бутилка — стотици шишета, систематично подреждани от иконома. Но дори и сега видя стотици бутилки изключителни вина.

— Ето. Ако се разделим, можеш да ми пратиш сигнал. Ще поема изследователската част.

Абра пусна колана му и включи фенера, който й беше дал.

Пещери. Така си представяше мазето на Блъф Хаус. Много пещери. Някои от стените бяха от стария камък, който строителите просто бяха издълбали. Имаше коридори и ниски сводове, помещение след помещение. В нормални обстоятелства тя щеше да включи осветлението и всичко да бъде залято с благословена светлина, но сега лъчът на фенера й се кръстоса с този на Илай.

— Като Скъли и Мълдър от „Досиетата X“ сме — измърмори.

— Истината е някъде там.

Абра му се усмихна с благодарност и остана плътно зад него, докато той се привеждаше под свода. Обърна се наляво и спря, а тя се блъсна в гърба му.

— Извинявай.

— Хмм… — Илай освети олющената червена боя на чудовищната машина.

— Изглежда като нещо от друг свят.

— От друго време, по-скоро. Защо не сме я сменили с нещо по-ново? Защо не сме купили нов генератор за къщата?

— На Хестър не й пречеха спиранията на тока. Казваше, че й помагат да си е самодостатъчна. А и обичаше тишината. Добре запасена е с батерии, свещи, дърва, консерви и какво ли още не.

— Ще си е самодостатъчна и с нов и надежден генератор след случилото се днес. Но пък на този просто може да му е свършила газта. — Срита леко генератора. Допи виното, остави чашата на шкафа за инструменти, наведе се и отвори кутия от пет галона, пълна с газ. — Добре, имаме газ, да видим сега това същество от друг свят.

Абра го наблюдаваше как заобикаля машината.

— Знаеш ли как работи?

— Да. Изправяли сме се един срещу друг няколко пъти. Отдавна беше, но не съм забравил. — Погледна я. Очите му се разшириха и той насочи фенера си към лявото й рамо. — А…

Абра изпищя, разтича се в кръг с чаша в едната ръка и бутилка в другата.

— Отгоре ми ли е? Отгоре ми ли е? Разкарай го от мен!

Спря, когато Илай се разсмя — дълбок, гърлен и искрен смях, който я прониза с чудесен топъл акорд, колкото и да беше ядосана.

— По дяволите, Илай! Какво ви е на вас, мъжете? Такива деца сте.

— Ти опердаши човек в мрака сама. А после пискаш като момиченце заради някакъв измислен паяк.

— Аз съм си момиче, така че е нормално да пискам като такова. — Надигна чашата си и отпи. — Ето това имах предвид.