Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 60

— Кафе. Благодаря.

— Съжалявам, че трябваше да ти се обадим. Извинявай, че притеснихме семейството ти — започна Абра.

— Не са притеснени. Казах им, че токът е спрял и искам да се прибера и да проверя. А и без това бях решил да се прибера тази вечер.

— Добре. Няма смисъл да ги тревожим. Не знам дали нещо не е взето — продължи тя. — От полицията казаха, че няма данни нещо да не е на мястото си, обаче как могат да знаят? Тия двамата тук не ме пускат да изляза и да проверя. Морийн става доста страшна, когато е в режим на защита.

— Ако е имало обир и нещо е откраднато, ти какво ще направиш?

Морийн спря и протегна ръце към Илай.

— Извинявай. Това го говорим от половин час.

Подаде му кафето. Преди обаче да успее да му предложи мляко или захар, той изгълта половината чисто.

— Ще сляза там и ще говоря с полицията. Ще огледам.

— Идвам с теб. Първо — каза Абра, когато Морийн запротестира, — защитих се, нали така? Второ, ще разполагам с полицията и с Илай. Трето, повече от всеки друг, с изключение на Хестър, съм наясно с това кое къде е в къщата. А Хестър не е тук. И накрая…

Изправи се и яростно прегърна Морийн.

— Благодаря ти! Не само за чорапите, а задето се погрижи за мен. Благодаря ти. — Обърна се да прегърне и Майк.

— Връщай се веднага. Ще спиш в стаята за гости — настоя Морийн.

— Скъпа, единствената причина, поради която станах интересна на оня задник, е, че се озовах в къщата, докато си мислеше, че цялата е само за него. Не е дошъл да дебне в моята. Ще се видим утре.

— Ще се погрижа да е добре — каза Илай. — Благодаря за кафето… и за всичко останало.

— Наследила е тревожните гени на мамичка — измърмори Абра, когато излезе навън с Илай. — Всички сме наясно, че нападението не беше срещу мен.

— Ти си нападнатата, значи определено е срещу теб. Аз ще карам.

— А аз ще те следвам с колата си, защото иначе ще трябва да ме караш обратно.

— Точно така. — Хвана я за ръката и я задърпа към колата си.

— Супер. Тази нощ всички са с тревожните гени на мамичка.

— Разкажи какво стана. Майк не ми разправи с подробности.

— Когато почна бурята, не можех да се сетя дали съм затворила всички прозорци у вас. Проветрявах къщата днес и не помнех дали съм затворила прозореца в гимнастическия салон на Хестър. Не можах да се успокоя, така че отидох да проверя. А, занесох ти и кутия с пуешко задушено, с кнедли.

— Като си говорим за гени и мамички…

— Предпочитам гените на грижовния съсед. Токът беше спрял. Сега се чувствам тъпо, задето не се усъмних. Та нали преди пет секунди в района имаше електричество. Само се подразних. Използвах малкото си фенерче, за да ида в кухнята и да взема по-голям фенер.

Абра изпухтя.

— Не чух нищо, не предусетих нищо, което ме вбесява, защото обичам да си вярвам, че шестото ми чувство работи. Но тази вечер здравата се провали. Та значи, качих се по стълбите и разбира се, прозорецът се оказа затворен. После отново слязох долу, отхвърлих идеята да сляза в мазето и да проверя дали ще успея да подкарам стария генератор, а дори да оставим настрана паяците, тъмнината и страха от духове, нищо не разбирам от генератори. И тогава той ме хвана.