Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 61

— Изотзад.

— Да. Имаше гръмотевици, дъжд и вятър, но още ме е яд, задето не чух и не видях нищо, докато той не ме сграбчи. След първоначалната паника, като ритах и се вкопчих в ръката му…

— В кожа или в плат?

— Плат. — Дребни детайли, помисли си тя. Бившият криминален адвокат се сеща за тях, както и полицията. — Вълна, мисля. Мека вълна. Пуловер или палто. Не разсъждавах много ясно — не можех да дишам. За мой късмет несъзнателно превключих на защитен режим. Вземах уроци по самоотбрана. Това е…

— Да, знам ги. И си спомни какво трябва да направиш?

— Някаква част от мен се сети. Вече го казах на полицията — обясни Абра, когато Илай паркира пред Блъф Хаус. — Ударих с лакът и го изненадах. И го нараних, поне малко, но достатъчно да отпусне хватката си и да мога да дишам. Настъпих крака му, което вероятно не му е причинило кой знае каква болка, защото бях боса. Тогава се извъртях и се прицелих в лицето му — не виждах в тъмното, но го чувствах. Длан в лицето. А после — финалният удар.

— Сритала си го в топките.

— И знам, че това вече го заболя. Тогава не го осмислих, защото хукнах като побъркана към вратата, после към колата, но съм съвсем сигурна, че го чух да пада. А и ударът в носа свърши работа, защото ме опръска с кръв.

— Много спокойно го приемаш.

— Сега. Не ме видя, когато ревях като бебе в ръцете на Морийн.

Илай беше напрегнат от мисълта за станалото.

— Много съжалявам, Абра.

— И аз също. Обаче вината не е твоя, не е и моя. — Излезе от колата и се усмихна на приближилия се полицай. — Здрасти, Вини. Илай, това е полицай Хенсън.

— Здравей, Илай. Може би не ме помниш.

— А, напротив. — Косата му беше по-къса и кестенява, неизрусена от слънцето, а лицето беше по-пълно. Но Илай го помнеше. — Заедно сърфирахме.

Вини се засмя.

— Аз още карам сърф, когато успея да се добера до дъска и да хвана вълната. Съжалявам за тази работа тук.

— Аз също. Как е влязъл?

— Прекъснал е електричеството. Направил е късо, после е разбил страничната врата — онази откъм пералното помещение. Тоест знаел е или е подозирал къде е алармената инсталация. Абра каза, че тази сутрин си тръгнал рано за Бостън.

— Така е.

— Значи, колата ти я е нямало цял ден, та до вечерта. Можеш да огледаш наоколо, да видиш дали нещо не липсва. Обадихме се на електроснабдителната компания, но сигурно няма да дойдат преди утре сутринта.

— Достатъчно скоро.

— Не открихме следи от вандализъм — продължи Вини, докато ги водеше. — Намерихме малко кръв по пода точно в антрето, а също и по горницата на пижамата на Абра и по анорака й. Достатъчно за ДНК анализ, ако го има в системата или ако го заловим. Но няма да стане бързо.

Вини отвори предната врата, запали фенера си, после взе изпуснатото от Абра фенерче, което беше оставил върху масата в антрето.