Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 59

— Пуснала си му кръв.

Вече по-спокойна, Абра погледна надолу.

— Пуснах му кръв. Браво на мен. Дано да съм строшила проклетия му нос.

— Дано. Ти си моят герой.

— А ти — моят. Защо според теб дойдох право тук?

Майк се върна.

— Илай идва насам, а полицията отива към Блъф Хаус — уведоми ги той. — Ще дойдат да говорят с теб, като си свършат работата. — Приближи се и й подаде пуловер. — Реших, че може би ще искаш.

— Благодаря. Господи, Майк, благодаря ти. Страхотен си.

— Затова го държа. — Морийн потупа окуражително Абра и се изправи. — Ще ида да направя кафе.

Щом излезе, Майк изключи телевизора. Седна и отпи от уискито на Абра. Усмихна й се.

— Та какво казваш, прави днес? — попита я и я разсмя.

8.

Илай взе разстоянието от Бостън до Уиски Бийч за по-малко от два часа. Навлезе в бурята, а после се измъкна от хватката на южния вятър. Двайсетминутното каране през центъра на ада му помогна да остане съсредоточен.

Просто карай, каза си. И не мисли за друго, освен за колата и за пътя.

Малки пипала мъгла се виеха над шосето, докато профучаваше с колата си през градчето. Уличните лампи хвърляха несигурни лъчи, които се отразяваха в локвите и потоците, виещи се към канализацията, а после се озова извън светлините, далеч от магазините и ресторантите, и пое към крайбрежния път.

Рязко завъртя волана и свърна към банкета пред Лафинг Гъл. Докато крачеше към тясната предна порта, вратата на съседската къща се отвори.

— Илай?

Не познаваше облечения в леко яке мъж, който пристъпи навън и го посрещна, като прекоси малката морава.

— Майк О’Мали — представи се и протегна ръка. — Гледах навън за теб.

Гласът от телефона, разбира се.

— Абра?

— Вътре с нас е — посочи той към къщата. — Добре е, само е изплашена. В Блъф Хаус има двама полицаи. Сигурно ще искаш да говориш с тях. Аз…

— По-късно. Сега искам да видя Абра.

— В кухнята е.

Майк го поведе.

— Наранил ли я е?

— Изплашил я е — повтори Майк. — Стресната е. Опитал се е да я души, така че е малко ожулена. Обаче май тя го е подредила, а не той нея. Натъртил я е, но тя го е разкървавила.

Илай отбеляза гордостта в гласа на Майк и я прие като успокоение. Искаше обаче да види сам. Трябваше да види.

Чу гласа й, щом излязоха от уютната дневна и тръгнаха към широко отворената кухня. Седеше на масата, облечена в торбест пуловер, с плътни розови чорапи на краката. Вдигна очи — изражението й беше смесица от състрадание и извинение. Придоби изненадан вид, когато Илай коленичи пред нея и хвана ръцете й.

— Къде ти е пръстенът?

— Млъкни.

Огледа лицето й, после внимателно вдигна пръсти към пресните белези на шията й.

— Къде другаде си ранена?

— Не съм. — Ръцете й го обгърнаха, от благодарност и за успокоение. — Не съм. Той ме уплаши.

Илай изгледа Морийн за потвърждение.

— Добре е. Ако не мислех така, вече щеше да е в спешното, все едно дали й харесва, или не. — Изправи се и посочи към кафеварката и бутилката уиски, които стояха една до друга. — От кое искаш? А може би комбинация и от двете?