Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 58

— Абра!

— Полиция. — Стаята отново се завъртя. — Извикайте полиция.

— Ранена си! Кървиш!

Морийн се втурна към нея, а Майк сграбчи телефона си.

— Така ли? Не.

Олюляваше се на краката си, но се опита да се огледа, когато Морийн я сграбчи. Видя кръвта по анорака си, по горнището на пижамата си.

Не от ножа, не. Не и този път. Не и нейната кръв.

— Не, не е от мен. Кръвта е негова.

— Боже. Стана ли нещо? Ела да седнеш.

— Не. Не! — Не беше нейна кръвта, помисли си отново. Беше избягала. Беше в безопасност. А стаята вече не се въртеше. — Имаше някого в Блъф Хаус. Обадете се на полицията, имаше някого в Блъф Хаус! Хвана ме. — Ръката й се стрелна към гърлото. — Душеше ме.

— Ранил те е. Виждам. Седни. Сядай. Майк.

— Полицията идва. Ето. — Майк се засуети около Абра, докато Морийн я водеше към стола. — Вече си добре. В безопасност си.

— Ще ти донеса вода. Майк е тук — каза Морийн.

Майк коленичи пред нея. Какво добро лице, помисли си Абра, дишайки тежко. Грижовно лице, с тъмни очи като на кученце.

— Няма ток — каза тя, почти не на себе си.

— Не, не е вярно.

— В Блъф Хаус. Няма ток. Беше тъмно. Той беше в тъмното. Не го видях.

— Добре. Полицията идва, а ти си добре.

Абра кимна, взряна в тъмните очи.

— Добре съм.

— Нарани ли те?

— Той… Беше ме стиснал здраво за гърлото и за кръста, струва ми се. Не можех да дишам и почнах да се задушавам.

— Мила, по тебе има кръв. Ще ми дадеш ли да погледна?

— Негова е. Ударих го в лицето. Курсът по самоотбрана.

— Какво?

— Ходихме на курс по самоотбрана — обясни Морийн, която се появи с чаша вода в едната ръка и чаша уиски в другата. — Слънчев сплит, крак, нос, слабини. Абра, ти си чудо.

— Едва ли. Просто го направих. Мисля, че му разкървавих носа. Не знам. Освободих се и избягах. Избягах оттам и дойдох тук. Мисля… май ми е зле.

— Пийни вода. Бавно.

— Да. Добре. Трябва да се обадя на Илай. Трябва да знае.

— Аз ще се погрижа — успокои я Майк. — Само ми дай номера му и ще се погрижа.

Абра отпи, вдиша и пак отпи.

— В телефона ми е. Обаче той не е в мен. Вкъщи е.

— Ще го взема. Ще се погрижа.

— Няма да го оставя да ме нарани. Не и този път. Абра притисна ръка към устата си, а сълзите й бликнаха. — Не и този път.

Морийн седна до нея, взе я в ръце и я залюля.

— Съжалявам. Съжалявам.

— Шшшт. Всичко е наред.

— Добре съм. — Абра се стегна. — Всъщност би трябвало да танцувам от щастие, че се справих. Не съм си позволявала слабост… досега. Направих всичко, както трябва. Не ме нарани. Не го оставих да ме нарани. Просто… Отново се повтаря.

— Знам.

— Но свърши. — Отпусна се назад и изтри сълзите си. — Издържах. Но, за бога, Морийн, някой е проникнал в Блъф Хаус. Не знам кой е и какво е правил. Не забелязах нищо там, само излязох от гимнастическия салон и влязох в кухнята. За малко да сляза в мазето да проверя генератора, обаче… Може и да е бил там. Може да е прекъснал захранването, за да влезе. Нямаше ток. Аз…

— Изпий това. — Морийн натика уискито в ръката й. — И се успокой.

— Добре съм. — Абра отпи от уискито и вдиша тежко, когато й запари на гърлото. — Бурята започна и не можех да си спомня дали съм затворила прозорците. Мисълта не ме оставяше на мира, така че тръгнах натам. Тъкмо си мислех, че няма ток. Не го видях, Морийн, не го чух. Не и при тоя дъжд и вятър.