Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 57

Хукна под дъжда към главния вход, с ключовете в едната си ръка и пуешкото задушено в другата.

Затвори вратата с бедро, пресегна се да включи осветлението, за да може да напъха ключа в алармената инсталация.

— Супер. Страхотно — измърмори, когато антрето остана тъмно. Много добре познаваше несигурното електричество по време на буря в Блъф Хаус, а и в целия Уиски Бийч. Включи фенерчето на ключодържателя си и тръгна към кухнята.

Провери прозореца, след което докладва за прекъсването на електричеството — оказа се, че резервният генератор се е повредил. Отново. Искаше й се Хестър да беше поправила това старо чудовище. Все се безпокоеше как възрастната дама ще се справи при по-сериозно спиране на тока, въпреки че тя я бе уверила, че е имала множество такива преживявания и знае как да се оправя.

В кухнята измъкна голямо фенерче от чекмеджето. Може би трябваше да слезе в мазето и да провери генератора. Естествено, че не знаеше за какво да проверява, но все пак…

Тръгна към вратата, но спря. Тъмно, студено, вероятно влажно. Паяци.

Може би не.

Само щеше да остави бележка на Илай. Ако се прибереше посред нощ, без ток, без отопление, без светлина, можеше да спи на дивана й. Но първо да провери прозорците.

Хукна нагоре по стълбите. Естествено, прозорецът, за който се тревожеше, се оказа затворен и естествено, вече се сещаше ясно как го захлопва и пуска резето.

Слезе долу и тръгна към кухнята. По принцип не се боеше от призраци, но й се искаше да се прибере, да излезе от голямата тъмна и празна къща и да се върне в уютния си дом.

Отново изтътна гръмотевица и я накара да подскочи. После се засмя на себе си.

Фенерчето падна от ръката й, когато някой я сграбчи отзад. За миг, само за миг я връхлетя безумна паника. Започна да се бори безпомощно, опитвайки се да откопчи ръката, стиснала я за шията.

Спомни си ножа, опрян в гърлото й, за острието, измъкващо се от ребрата й, като по пътя си режеше плътта й. Ужасът опита да си пробие път с крясък, но ръката го задуши до приглушен хрип.

Дъхът й спря. Започна да се бори да си поеме въздух, а стаята взе да се върти.

Тогава инстинктът й за оцеляване се пробуди.

Слънчевият сплит — здраво мушкане с лакът. Ходило. Пета с пълна сила. Нос — трудно завъртане, докато хватката се отпусне, после удар с опакото на ръката там, където инстинктът й подсказваше, че се намира лицето му. Слабините, бързо и яростно надигане на коляното.

После побягна. Отново инстинктът сляпо я поведе към вратата. Блъсна я с такава сила, че ръцете я заболяха, но не спря. Остави я отворена, хукна боса към колата и извади ключовете от джоба си с разтреперани длани.

— Давай, давай, давай.

Хвърли се вътре, мушна ключовете в стартера. Гумите изсвистяха, когато даде на заден. Завъртя волана, насочи колата към пътя и полетя.

Почти в несвяст подмина дома си и удари спирачки пред къщата на Морийн.

Светлина. Хора. Безопасност.

Втурна се към вратата, блъсна я, за да я отвори, и спря, когато видя приятелите си сгушени пред телевизора.

И двамата скочиха на крака.