Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 56

Абра се усмихна.

Нямаше сила, която да накара Хедър да замълчи. Предполагаше, че тази жена говори насън, както правеше и по време на едночасовия си масаж.

— Избягах от вкъщи като маниак — продължи тя. — А забелязах, че колата на Илай не е пред Блъф Хаус. Не ми казвай, че вече се е прибрал в Бостън.

— Не е.

Хедър нямаше желание да спре дотук. Дръпна ципа на якето си.

— Само се чудех. Толкова голяма къща. Хестър като е там, добре, тя си е част от нея, ако ме разбираш. Обаче Илай, особено с всичко, което му е на главата, сигурно просто витае из нея.

— Нямам такива наблюдения.

— Знам, че го виждаш, когато отиваш да се грижиш за къщата, което си е някаква компания. Но си мисля, че с всичкото време, с което разполага, сигурно не знае какво да прави сам. Това не може да е здравословно.

— Той пише роман.

— Е, да де, знам, че така говори. Или поне хората говорят, че им е казал така, но той беше адвокат. Че какво разбира един адвокат от писане на романи?

— А, не знам. Питай Джон Гришам.

Хедър отвори уста и после я затвори.

— Е, предполагам, че е истина. И все пак…

— Хедър, мисля, че почва да вали. — Грета Париш пристъпи напред. — Имаш ли нещо против да ме хвърлиш до вкъщи? Мисля, че на идване понастинах.

— О, добре, разбира се. Само да си взема постелката.

— Длъжница си ми — прошепна Грета, след като Хедър хукна да си прибира нещата.

— Голяма работа си. — Абра стисна с благодарност ръката на възрастната жена и побърза да се отдръпне, като се постара да изглежда заета, подреждайки постелки.

Щом домът й се изпразни, тя въздъхна с облекчение.

Обичаше упражненията у дома си, близостта, небрежните разговори преди и след това. Но имаше дни, когато…

След като подреди солария, се изкачи по стълбите, облече си любимата пижама — пухкави палави бели овчици на розов фон, и се върна на долния етаж.

Възнамеряваше да си сипе малко вино, да напали камината и да се сгуши с някоя книга. Дъждът, който тропаше по прозорците, я накара да се усмихне. Дъждовна вечер, огън, чаша вино…

Дъжд. Мамка му, затворила ли беше прозорците в Блъф Хаус?

Разбира се, че беше. Не би могла да забрави да…

Нима? Абсолютно всички ли беше затворила? Например оня в гимнастическия салон на Хестър?

Стисна здраво очи и се опита да си припомни, да се види как затваря прозорците.

Обаче просто не можеше да си спомни, нямаше как да е сигурна.

— По дяволите, по дяволите, по дяволите!

Нямаше да се успокои, докато не провери, а това щеше да отнеме само няколко минути. Пък и по-рано беше наготвила пуешко задушено. Тъкмо щеше да вземе кутията за Илай със себе си.

Извади храната от хладилника, а после свали пухкавите си чорапи, за да напъха крака в древните си ватирани ботуши. Облече палто върху пижамата, грабна шапка и докато я нахлупваше на главата си, побягна към колата.

„Пет минути, десет прозореца — и си у дома с чашата вино.“

Спусна се към Блъф Хаус и без изненада чу гръмотевица. Късният март подлудяваше метеоролозите. Тази вечер буря, сняг или пък слънчево утро на сутринта. Кой знае?