Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 55

— Абра? Тя е чудесна, нали?

— Не. Интересна е.

Объркана, Триша седна на страничната облегалка на широко кожено кресло.

— Радвам се да чуя това, Илай, защото ми звучи точно като нещо, с което би трябвало да се занимаваш в момента. Но ако всичко е толкова страхотно, защо си в Бостън?

— Не мога ли да дойда да видя семейството си? Какво, да не съм прогонен?

Дори сега начинът, по който сестра му изправи пръст и го посочи, му напомни за дядо им.

— Я не увъртай. Нямаше никакви планове да се връщаш преди Великден, обаче сега си тук. Говори.

— Не е нещо особено. Исках да поговоря с Нийл очи в очи. — Погледна към вратата. — Виж, не искам да тревожа майка и татко, няма смисъл. Тъкмо изглеждат по-спокойни. Пийдмънт вдигат шум за неправомерно дело за убийство.

— Но това са глупости, просто глупости. Жив тормоз е това, Илай. Трябва да… говориш с Нийл — завърши и въздъхна. — Както си направил. Той какво мисли?

— Мисли, че е само шум, поне засега. Предложих му да наеме нов детектив, този път да намери жена.

— Идваш на себе си — прошепна Триша и очите й се напълниха.

— Недей. Боже, Триша.

— Не е само у теб причината, поне не цялата. От хормоните е. Бременна съм. Тази сутрин плаках, като пях „Колелата на автобуса“6 със Сели.

— О, господи. — Усмихна се, а новината стопли сърцето му. — Това е добре, нали?

— Чудесно е. Двамата с Макс сме ужасно развълнувани. Още не сме казали на никого, но си мисля, че мама подозира. Само от седем седмици е. Ох, да му се не види. — Подсмръкна и избърса сълзите си. — Ще се разбера с Макс. Ще кажем на всички на вечеря. Защо пък да не го отпразнуваме?

— И да отклоним темата от мен.

— Да. Да не си казал, че никога не правя нищо за теб. — Изправи се и го прегърна. — Ще отвлека вниманието на всички, ако ми обещаеш да спреш с тези внимателни имейли, поне към мен. Ще споделяш, когато си имал лош ден. И ако си в период да искаш компания, мога да наглася нещата така, че двете със Сели да ти дойдем на гости за някой и друг ден. И Макс, ако има възможност. Не трябва да си сам.

И щеше да го направи, помисли си. Триша щеше да размества, отменя и преправя графици — беше експерт в това — и щеше да го направи за него.

— Справям се добре и сам — не се обиждай. Опитвам се да си наваксам с някои неща, които съм изоставил от дълго време.

— Предложението остава. И няма да чакаме покана, ако през лятото си още там. Просто ще дойдем. Ще доплувам като кит, защото дотогава ще приличам на такъв, и ще карам всички да ме чакат.

— Типично.

— Кажи го, когато помъкнеш още десет кила отгоре си и те обхване мания да не ти излязат стрии. Връщай се при нашите. Аз ще надникна да видя дали Селина не е успяла да изкрънка от Алис бисквитки преди вечеря.

В девет вечерта Абра приключи с класа по йога в дома си и надигна бутилка с вода, докато учениците й навиваха постелките си.

— Извинявай, че малко закъснях — каза Хедър. Отново. — Просто днес нещата ми се изплъзват.

— Няма проблем.

— Мразя да пропускам дихателните упражнения. Винаги ми помагат. — Хедър вдиша и издиша, като си помогна с ръце.