Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 28
Нора Робъртс
— Току-що ядох палачинки.
— А! Да не би да си ходил в „Кофи Бийч“ в града?
— Не… всъщност Абра ги направи. Виж, относно тази работа…
— Тя е чудесно момиче. — Хестър въобще не му даде думата. — Освен това е превъзходна готвачка. Ако имаш някакви въпроси или се забъркаш в неприятности, просто я питай. В случай че не знае отговора, ще го намери. Тя е умно момиче, много красиво при това, както се надявам да си забелязал, освен ако си не само окльощавял, ами и ослепял.
Усети как в тила му звънна предупредително звънче.
— Бабо, нали не се опитваш да ме свържеш с нея?
— И защо ми е да правя такива работи? Ти не можеш ли да мислиш сам? Че кога пък съм се бъркала в любовния ти живот, Илай?
— Добре де, права си. Извинявай. Само… Познаваш я доста по-добре от мен. Не искам да я карам да се чувства задължена да ми готви, а изглежда, не мога да й го втълпя.
— Яде ли палачинки?
— Да, обаче…
— Защото се почувства задължен?
— Добре де, разбрах.
— Освен всичко друго, Абра върши това, което обича, гарантирам ти го. Ей затова й се възхищавам. Радва се на живота и си го живее. Можеш да се възползваш малко от това.
Предупредителното звънче пак се обади.
— Но не се опитваш да ме уредиш с нея?
— Убедена съм, че и сам си съвсем наясно с ума си, сърцето си и физическите си потребности.
— Добре, да оставим това. Да погледнем нещата от друг ъгъл. Не искам да обидя приятелката ти, особено след като ми пере дрехите. Пък и както казах, ти най-добре я познаваш. Как по най-дипломатичен начин да я убедя, че не искам и нямам нужда от масаж?
— Предложила ти е масаж?
— Да, госпожо. По-скоро ме уведоми, че ще се върне в пет и половина с дъската си. „Не, благодаря“ въобще не я трогна.
— Ами значи имаш нужда от лечение. А това момиче има вълшебни ръце. Преди да почне да ме масажира всяка седмица и да ме убеди да се занимавам с йога, си живеех с болките в кръста и между плешките. От възрастта е, казвах си и се примирявах. Докато не дойде Абра.
Илай установи, че е стигнал по-далеч, отколкото бе възнамерявал, когато забеляза стълбите към градчето. Няколкото секунди, които му трябваха да смени посоката и да реши да се изкачи дотам, предоставиха възможност на Хестър.
— Превърнал си се в кълбо от стрес, младежо. Да не си въобразяваш, че не мога да го усетя по гласа ти? Животът ти се срина и това не беше правилно. Не е честно. Животът рядко е справедлив и честен. Значи ето какво ще направим сега. Ще вършиш това, което всички се изреждат да ми казват, че аз трябва да правя. Да бъдеш здрав, силен, да си стъпиш на краката. И на мен не ми харесва да слушам тия работи, но това не значи, че не са истина.
— И решението е в масажа на твоята правеща палачинки съседка?
— Едно от решенията. Я се чуй! Пъшкаш и пуфтиш като някой дядо.
Обиден и огорчен, той се подготви за отбрана.
— Извървях целия път към градчето и повечето беше през този проклет сняг. И качвам стълби!
— И тези извинения ги слушам от бивша баскетболна звезда от Харвард!
— Не съм бил звезда — измърмори Илай.
— За мене беше. И още си.