Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 26
Нора Робъртс
— Виж, ох…
— Божичко, Илай, направо си се вдървил.
Раздразнението му премина в объркване. Защо тая жена не го остави на мира?
— Просто вчера се преуморих. Чистих снега.
Абра свали ръцете си, когато той се отдръпна, и отвори шишенцето с обезболяващото. Реши, че може наистина да се е преуморил, но и писането си беше казало думата. Но какво ли се криеше под всичко това? Дълбок, усложнен стрес.
— Ще изляза навън и ще се обадя по телефона — обяви той.
— Чудесно. Студено е, но е красиво.
— Не знам колко да ти платя. Така и не те попитах.
Когато му каза цената, той бръкна за портфейла си, но откри джоба си празен.
— Не знам къде ми е портфейлът.
— Беше в дънките ти. Сега е върху скрина ти.
— А, благодаря. Ей сега се връщам.
Горкичкият тъжен стресиран Илай, помисли си тя. Трябваше да му помогне. Сети се за Хестър и поклати глава, докато зареждаше миялната машина.
— Знам, че ще успея — измърмори.
Илай се върна и остави парите на плота.
— И благодаря, в случай че не се върна, преди да си тръгнеш.
— Няма защо.
— Ами аз само ще… ще видя как е на брега и ще се обадя на нашите и на баба. — „И ще се разкарам далеч от теб.“
— Страхотно. Поздрави ги от мен.
Думите й го накараха да спре на прага на пералното помещение.
— Познаваш родителите ми?
— Естествено. Срещали сме се няколко пъти, когато са идвали тук. Освен това се видяхме, като идвах в Бостън при Хестър.
— Не знаех, че си идвала в Бостън при нея.
— Разбира се, че идвах. Просто сме се разминали с теб. — Включи машината и го погледна. — Тя ти е баба, Илай, но и за мен беше такава. Обичам я. Трябва да снимаш къщата от брега и да й я пратиш. Ще й хареса.
— Да, така е.
— О, Илай? — добави Абра и се наведе да вземе коша за пране, докато той се канеше да излезе от помещението. — Ще се върна към пет и половина следобед. Довечера нямам нищо за правене.
— Ще се върнеш?
— Да, с дъската си. Трябва ти масаж.
— Не ща никакъв…
— Трябва ти — повтори тя. — Може да си мислиш, че не искаш, обаче, повярвай ми, щом започна, ще си промениш мнението. Нещо като подарък за добре дошъл в къщата. Терапевтичен масаж, Илай — добави. — Лицензирана съм. Няма да е с неочакван край.
— Боже.
Абра само се засмя, понесла коша.
— Значи, разбрахме се. Пет и половина!
Тръгна след нея с намерението да изясни веднъж завинаги, че няма нужда от тази услуга, но щом се дръпна от вратата, тъпа болка прониза гърба и раменете му.
— Мамка му!
Напъха ръце в палтото си. Имаше нужда само от обезболяващо. И да разполага с главата си, без тя да се шири вътре, за да може спокойно да мисли за книгата.
Щеше все някак да се разходи, да се обади на семейството си, да подиша, а когато това досадно схващане и тази постоянна болка заглъхнат, да й прати есемес — по-добре така, отколкото да й се обажда — и да й каже да не идва.
Първо обаче щеше да последва съвета й, да слезе до брега и да снима Блъф Хаус. А може би щеше да успее да изчовърка малко информация за Абра Уолш от баба си.