Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 27

Все още беше адвокат — би трябвало да успее да измъкне някои отговори от свидетел, който вече е благоразположен към него.

Докато вървеше през вътрешния двор, се обърна и видя Абра на прозореца на спалнята му. Помаха му.

Вдигна ръка в отговор и отново потегли.

Лицето й беше от очарователния тип, който караше мъжете да се обръщат, за да погледнат отново.

Ето защо съвсем преднамерено Илай задържа погледа си право напред.

4.

Разходката по заснежения бряг му хареса повече, отколкото бе предполагал. Бялото зимно слънце засипваше с лъчите си морето и снега с искрящо сияние. И други се бяха разхождали преди него, така че последва отъпканите пъртини към студената и влажна пясъчна ивица, която вълните бяха разголили.

Крайбрежните птици кацаха по нея, разхождаха се наперено или бягаха, като оставяха плитки следи, преди водата да ги залее и изличи. Крещяха, крякаха и му напомняха за идващата пролет въпреки зимния пейзаж.

Последва три птици, които мислено определи като някакъв вид чайки, спря, направи още няколко снимки и ги прати вкъщи. Тръгна отново, погледна часовника си и пресметна графика на родителите си в Бостън, преди да се обади на домашния телефон.

— Какви си ги намислил?

— Бабо. — Не очакваше тя да му вдигне. — Разхождам се по брега на Уиски Бийч. Тук има няколко стъпки сняг. Прилича ми малко на Коледа, когато съм бил… де да знам, на дванайсет.

— Тогава с братовчедите ти и хлапетата на Грейди построихте снежен замък на брега. А пък ти ми отмъкна хубавия червен кашмирен шал и го използва като знаме.

— Бях забравил за това. За знамето де.

— Аз пък не съм.

— Кажи как си.

— Оправям се. Нервирам се на хора, дето не ме оставят да направя и две стъпки без проклетата проходилка. По-добре ще ми е с бастун.

Тъй като бе получил имейл от майка си с подробно описание на битката срещу проходилката, беше подготвен.

— По-разумно е да внимаваш и да не рискуваш да паднеш отново. Винаги си била разумна.

— Подмазването няма да ти помогне, Илай Андрю Ландън.

— Значи не си била разумна?

Думите му я накараха да се разсмее и той прие това за малка победа.

— Такава съм си и имам намерение да продължа да бъда. Мозъкът ми си работи чудесно, благодаря, дори в момента да не може да се сети как точно паднах. Даже не помня да съм ставала от леглото. Обаче няма значение. Оправям се и ще приключа с тая проходилка за баби инвалиди. А ти как си?

— Добре съм. Всеки ден пиша и май книгата наистина върви. Това ме кара да се чувствам добре. Освен това е хубаво, че съм тук, бабо. Искам отново да ти благодаря за…

— Недей. — В гласа й се долавяха острите ръбове на гранита от Нова Англия. — Блъф Хаус е колкото твоя, толкова и моя. Семейна е. Знаеш къде са дървата в бараката, но ако ти потрябват още, говори с Дигби Пиърс. Номерът му е в тефтера ми, върху бюрото в малкия кабинет и в най-дясното чекмедже в кухнята. Абра също го има, в случай че не успееш да го намериш.

— Добре, няма проблеми.

— Храниш ли се добре, Илай? Не ща да виждам кожа и кости следващия път, когато ми се изправиш пред очите.