Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 25

Ландън бяха сред привилегированите, защото работеха, а работеха, защото бяха привилегировани.

Посегна да отвори вестника, докато дъвчеше, но размисли и просто го остави настрани. Също като телевизията вестниците носеха твърде много неприятни спомени. Гледката го радваше, позволяваше на ума му просто да се носи, да наблюдава морето, капенето на топящия се сняг под слънчевите лъчи.

Чувстваше се… почти умиротворен.

Вдигна поглед, когато тя влезе.

— Вторият етаж е почистен — обяви Абра и понечи да вдигне подноса.

— Аз ще го вдигна. Не — настоя той. — Аз ще го вдигна. Виж, няма нужда да ми готвиш. Чудесно беше, благодаря, обаче не е нужно да готвиш.

— Обичам да готвя и не ми носи чак толкова голямо удоволствие, като готвя само за себе си. — Последва го в кухнята, после продължи към пералното помещение. — А ти не се храниш добре.

— Ям си аз — измърмори Илай.

— Купичка супа, сандвич, купа студена зърнена закуска? — Абра остави коша за пране, седна и започна да сгъва. — За икономката няма тайни — просветли го простичко. — Не и по отношение на храната, къпането и секса. Бих казала, че трябва да качиш към седем-осем килограма. И десет няма да ти навредят.

А, не. От месеци не можеше да открие гнева си, но тя му рисуваше карта до точното място.

— Я слушай…

— Може да ми кажеш, че не ми е работа — прекъсна го тя, — но това няма да ме спре. Така че ще готвя, когато имам време. Така и така съм тук.

Не можа да измисли разумен начин да надвие в спор жената, която в момента му сгъва боксерките.

— Можеш ли да готвиш? — запита го тя.

— Да. Достатъчно.

— Нека позная. — Наклони глава и заби зелените си очи в него. — Сандвичи със сирене на грил, бъркани яйца, пържола… а, и бургери. Освен това… нещо с раци или миди.

Той си ги наричаше „Миди а ла Илай“… и наистина му се щеше тя да излезе от главата му.

— Ти какво, да не четеш мисли така, както правиш палачинки?

— Гледам на ръка и на таро, но само за забавление.

Това не го изненада ни най-малко.

— Както и да е. Ще ти сготвя тенджера или две, нещо, което ще можеш да претопляш и да ядеш. Но първо ще ида на пазар. Отбелязала съм в календара дните, когато ще идвам, за да си направиш план. Искаш ли да ти взема и друго, освен „Маунтин Дю“?

Кратките и ясни детайли, които му изложи, сякаш парализираха мисълта му.

— Не мога да се сетя за нищо.

— Ако се сетиш, просто го напиши. За какво е книгата ти? Или е тайна?

— Тя е… Лишен от правата си адвокат търси отговори и изкупление. Дали ще загуби живота си, буквално, или ще си го върне? Такива работи.

— Харесваш ли го?

Изгледа я за миг, защото точно това беше правилният въпрос. Въпросът, на който предпочиташе да отговори, вместо да го избегне.

— Разбирам го, вложил съм много в него. Превръща се в някой, когото харесвам.

— Да го разбираш, е по-важно от това да го харесваш според мен. — Смръщи се, когато Илай разтърка рамото и врата си. — Изгърбваш се.

— Моля?

— Над клавиатурата. Изгърбваш се. Повечето хора го правят.

Остави прането настрана и преди да е успял да отгатне намеренията й, пристъпи и заби пръсти в раменете му. Внезапна и сладка болка се спусна чак до ходилата му.