Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 239

— Харесва ми, но имам и по-добра идея. Когато това свърши, трябва да дадеш първия прием от онези, за които говорихме. С богата вечеря.

— Това е по-добра идея, но ще ми трябва помощ, за да я осъществя.

— За щастие тогава не само ще бъда свободна, но и силно ще желая да ти помогна.

Илай хвана ръката й.

— Мисля, че за много неща трябва да си поговорим. След това.

— Разполагаме с дълго и… бих предрекла, щастливо лято, за да си поговорим. — Абра обърна китката си, за да си погледне часовника. — Точно шест е.

— Значи по-добре да започваме.

Илай свали багажа им долу, докато Абра прибираше нещата на кучето. После се обади на Шерилин.

— Тъкмо излизаме от къщата.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш, Илай?

— Да. Ще се обадя, когато се върнем.

— Добре! Заставам на позиция. Успех.

Илай превключи телефона си на вибрация и го пусна в джоба си.

— Да започваме.

Абра повдигна ъгълчетата на устните му с показалците си.

— Усмихни се. Помни, че излизаш на вечеря в скъп хотел с твърде секси жена и се надяваш да бъдеш ощастливен няколко пъти.

— А ако прекараме остатъка от вечерта в тъмен коридор на тъмно мазе, а после вероятно се разправяме с ченгетата, пак ли ще съм ощастливен?

— Гарантирано.

— Ето я и усмивката ми.

Излязоха навън.

— Знаеш ли какво ме радва? — запита го тя, като отвори задната врата за кучето и за багажа. — Радва ме, че точно сега ни наблюдава и си мисли, че щастливецът е той.

Илай затвори вратата и я придърпа в обятията си.

— Да му изиграем малко представление.

— С удоволствие.

Ентусиазирана, Абра се уви около него и вдигна лице за целувка.

— Работа в екип — прошепна тя. — Ето така вършим нещата в Уиски Бийч.

Той й отвори вратата.

— Помни, че когато стигнем при Морийн, трябва да действаме бързо. Не знаем колко време ще чака.

— Бързо е най-добрата ми скорост.

Когато стигнаха при О’Мали, Илай извади сака с дрехите си за преобличане и маратонките на Абра.

Морийн бе отворила вратата на къщата още преди да дойдат.

— Я се вижте и двамата. С Майк говорихме и…

— Твърде късно.

Още щом влезе, Абра смъкна ципа на роклята си, а Илай си съблече сакото и разхлаби вратовръзката си.

— Ако просто почакаме и го наблюдаваме, а после се обадим на полицията…

— Нещо може да го стресне — каза Илай, запътил се към банята с дънки и черна тениска в ръцете. — Може да избяга, преди да са дошли.

— Има и друго. — Абра събу обувките си, докато той затваряше вратата. — Илай трябва да участва, а аз — да му помогна. Говорили сме вече.

— Наясно съм с това, но ако онзи наистина е убил някого…

— Направил го е. — Абра седна на пода, за да си обуе маратонките. — Вероятно е убил двама души. А тази вечер ще дръпнем завесата за представлението, което ще го накара да отговаря за действията си.

— Вие не сте някакви борци с престъпността… — започна Майк.

— Тази вечер сме. — Абра се изправи в мига, в който Илай се появи. — Дори изглеждаме подходящо. Къде са децата?

— Горе са, играят. Нищо не знаят за това и не искаме да ни чуят, че говорим с вас.

— Много ще се забавляват с Барби. — Абра целуна Морийн, а после и Майк. — Ще ви се обадя веднага щом приключим. Да се връщаме бързо — каза на Илай.