Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 238

— На него. Той и дума не обели, но ме изчака, за да провери. Стоеше в колата си на паркинга, а после ме проследи. Илай, той си мисли, че няма да сме си вкъщи цяла нощ. Това е голяма възможност. Не се налага да ни дебне и да ни види да излизаме. Точно в момента си прави плановете. Направо в скута ни падна, Илай! Тази нощ. Това е.

— А той следеше ли те? Имам предвид, преди да излезеш от магазина?

— Аз… Не, не, не мисля. Носеше кошница, в кошницата му имаше покупки, а и не мисля, че щеше толкова да ме доближи, ако ме следеше. Това си беше съдба, Илай. Съдбата е на наша страна.

По-скоро би го нарекъл шанс или може би късмет, но нямаше да спори.

— Получих доклад от Шерилин. Спирал е два пъти за покупки, като е идвал към Уиски Бийч.

— Може пък да има фетиш за пазаруване.

— Не, просто е внимавал да не купува личните си вещи от местата, където се е заредил с половин кило телешка кайма и кутия отрова за плъхове.

— Отрова за плъхове? Не съм чула някой да е виждал плъхове в… О, боже! — Първо я застигна шокът, а после — гневът. — Този… този кучи син? Планира да отрови Барби? Това жалко подобие на човешко същество. Добре че не знаех. Щях още веднъж да го сритам в топките.

— Спокойно, тигрице. За кога ни е резервацията?

— Кое?

— За вечеря.

— О. Не навлязох чак в такива детайли.

Илай си погледна часовника.

— Добре, трябва да излезем към шест. Уговори ли се с Морийн?

— Да, ще пазят Барби. Така че действаме според плана. Тръгваме оттук с кучето, оставяме го на Морийн, после се връщаме пеш, после… Мамка му.

Хвана се за главата и се завъртя на място.

— Вечеря. Ще трябва да съм на токчета, за да изглежда правдоподобно. Добре де, добре. Ще напъхам някакви маратонки в чантата си и на връщане ще се преобуя. И не ме гледай така. Обувките са важни.

— Трябва отново да преговорим всичко и се налага да ти обясня как Шерилин ще участва в това.

— Тогава да слезем долу. Трябва да подредя нещата, които купих, преди да налетя на оня. После ще измисля какво да облека за клопката с фалшивата ни вечеря с цуни-гуни.

Илай преговори всеки детайл, а после още веднъж, от различна гледна точка. Мина през тайния коридор, после — зад лавиците, провери обектива на видеокамерата и я изпробва. Просто за всеки случай, каза си.

Ако нещата се объркат, имаше резервен план.

— Не се доверяваш на себе си — каза му Абра, като си избираше рокля, която да облече върху черната тениска и клина, с който практикуваше йога.

— Бях свикнал безусловно да вярвам на системата. Бях част от системата. А сега ще я заобиколя.

— Не, действаш според нея, просто подхождаш различно. Това всъщност е изпитание, Илай, че системата те провали. Имаш правото да защитаваш дома си и да правиш всичко, каквото се налага, за да изчистиш името си.

Сложи си и обеци — не само за да завърши тоалета, а защото й вдигаха самочувствието.

— Имаш дори правото да се забавляваш.

— Така ли мислиш?

— Категорично.

— Чудесно, защото се забавлявам. И ще продължа. Изглеждаш страхотно. Определено ще те заведа на вечеря с продължение в Бостън, когато това приключи.