Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 241

— Готови сме за него. Изчакай петнайсет минути, след като е влязъл, преди да се обадиш.

— Разбрано. Дотук се оказа прав, Илай. Надявам се да не грешиш и за останалото. Ще ви държа под око.

Илай изключи телефона си.

— Оставаш тук, както се разбрахме.

— Добре, но…

— Без „но“. Нямаме време да променяме плана. Оставаш тук, ще пазиш тишина и ще изгасим осветлението.

Наведе се към нея и я целуна.

— Помни, че ти пазя гърба.

— Разчитам на това. — Както и че щеше да стои затворена и в безопасност.

Илай се измъкна и издърпа преградата пред себе си. Зае позиция зад лавиците и изчака очите му да свикнат с мрака.

Можеше просто да включи камерата на запис и да остане вътре с Абра. Но искаше да види, да чуе, искаше да участва във всичко това… и да е на място, за да направи промени в случай на необходимост.

Не чу отварянето на задната врата. Не беше сигурен дали е чул стъпките, или си ги е въобразил. Чу обаче скърцането на вратата на мазето и тежките стъпки по тясното стълбище.

Време е за шоу, каза си Илай и включи камерата.

Съскайнд влезе бавно, като си светеше с фенерче. Илай наблюдаваше широкия лъч, който се отразяваше чак в стаята с генератора. После проследи мъжа, по-скоро неговата сянка, изрисувана върху стената и пода, придвижваща се навътре. Съскайнд вдигна фенерчето и освети лавиците.

Щом светлината мина през тях сърцето на Илай заби лудо. Целият се стегна, готов, а може би дори изпълнен с желание да изскочи и да се бие.

Лъчът от фенера обаче го подмина.

По-спокойно, помисли си той, когато натрапникът се отдалечи. За първи път беше видял Съскайнд ясно.

И той като него се беше облякъл в черно. Косата му беше по-къса и изрусена. Нов външен вид, за да се смеси с туристите.

Нагласи визьора на камерата миг преди Съскайнд да вдигне кирката. Първите удари на острието в земята изкънтяха задоволително.

„Вече си свършен — помисли си Илай. — Вече си ни в ръцете.“

Пребори се със себе си, за да не изскочи и да не му налети. Не още, нареди си. Все още не.

Тъй като беше подготвен, чу сирените — прозвучаха глухо зад дебелите стени и той продължи да наблюдава как Съскайнд копае пода, докато потта се стичаше по лицето му въпреки студения въздух.

Когато сирените замлъкнаха, Илай започна да брои отзад напред и видя как Съскайнд замръзна, щом чу стъпките над главите им.

Натрапникът стисна кирката като оръжие и много бавно отстъпи назад, като въртеше очи, а после изключи фенерчето.

Илай му даде десет секунди в мрака и по тежкото му дишане определи къде се намира. Измъкна се иззад лавиците, прицели се със собственото си фенерче и го включи.

Съскайнд вдигна ръка, за да заслони очите си.

— Пусни кирката и включи фенера си.

Мъжът примигна и хвана кирката с две ръце. Илай го изчака да се завърти на пръсти.

— Опитай и ще те прострелям. Държа те на мушка с един колт 45 калибър от оръжейната колекция на третия етаж. Може да не го знаеш, обаче е зареден и още работи.

— Блъфираш.

— Опитай. Моля. И побързай, преди ченгетата да са се довлекли тук. Дължиш ми кръв заради баба ми и с радост ще я взема.