Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 240

— Точно зад теб съм. — Той помълча за миг. — Не искам да й се случи нещо. Ако възникне такава вероятност, ще прекратя всичко.

— Не позволявайте да се случи нещо и на двамата — извика Морийн.

Бързо ги последва и ги загледа как излизат от задния й вход, за да отидат при задния вход на къщата на Абра.

— Майк. — Стисна ръката му. — Какво да направим?

— Вземаме децата и извеждаме кучето на разходка.

— На разходка?

— На плажа, скъпа. Ще можем да виждаме Блъф Хаус и да държим нещата под око.

— Правилно разсъждаваш.

Илай отключи страничната врата на Блъф Хаус и бързо включи алармата отново, преди да се обърне към Абра.

— За да го подлъжем.

— Едва шест и десет е. Бяхме бързи.

С тези думи тя поведе към мазето.

Щом вратата се затвори зад тях, Илай включи фенерчето си. Може да отнеме едва няколко минути, каза си, а може би и часове. Но се остави на инстинкта си.

— Вероятно ще почака, докато се смрачи или дори докато се стъмни напълно, защото ще вярва, че разполага с цялата нощ.

— Все едно колко ще отнеме.

Завиха зад лавиците и влязоха в коридора. Засега използваха нормалното осветление. Абра зае позиция на стълбището, за да провери монитора на лаптопа и едната камера, която бяха нагласили на третия етаж. Илай провери и другата видеокамера и се обади на Шерилин.

— В коридора сме.

— Все още никакво движение от страна на Съскайнд. Ще ви уведомя, когато или ако предприеме нещо.

— По-скоро когато.

— Положително мислене — одобри Абра, щом Илай прекъсна разговора.

— Дяволски сигурно е, че не дошъл тук за сърф или слънчеви бани. Ето това е целта му, това е шансът му да опита отново. Когато напусне Сандкасъл, с теб се притаяваме.

— Ще мълчим като в подводница. Разбрах, Илай. Ако се качи на третия етаж, камерата ще го заснеме. Ако слезе тук долу, което е най-вероятно, ще го заснемем ние. Слънцето залязва след по-малко от два часа, ако изчака толкова дълго. Предполагам, че трябва да убием малко време.

Обаче бяха затворени, и то без достатъчно място, за да намалят напрежението.

— Май трябваше да си вземем тесте карти — отбеляза той. — Но тъй като нямаме, защо не ми разкажеш как ще обзаведеш йога студиото си, ако се сдобиеш с такова?

— О, надежди и мечти? Доста време мога да убия така.

Разказва му по-малко от част, когато млъкна и наклони глава.

— Това телефонът ли беше? Домашният телефон?

— Да. Може да е всеки.

— А може и да е той. Просто се уверява, че тук няма никого. — Тръсна глава, когато звъненето спря. — Оттук не можем да чуем дали има записано съобщение на секретаря.

Миг по-късно телефонът в джоба на Илай завибрира.

— На ход е — осведоми го Шерилин. — Помъкнал е голям чувал. Ще използва колата си. Изчакай малко, за да видя какво точно прави.

Илай предаде съобщението на Абра и видя как очите й блясват от нетърпение. Не се страхува, забеляза той. Никак дори.

— Паркира пред една къща, дадена под наем, на около двеста метра от Блъф Хаус. Тръгна към вас пеш.