Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 237

Представи си как взима багажа, който все още носеше, и го изхвърля в морето.

Готово и край.

Но сега не му беше времето да мечтае, напомни си Абра. Сега беше време да се действа. Да се изправи кривото. А ако я очакваше и някакво приключение, толкова по-добре.

Взе любимия си препарат за почистване — биоразтворим, неизпробван върху животни, пусна го в кошницата си и се обърна.

И се сблъска с Джъстин Съскайнд.

Не можа да спре лекия си писък, но изнервена се опита да се впусне в извинения, макар сърцето й да блъскаше като барабан.

— Толкова съжалявам. Не внимавах.

Замоли се да не се разтрепери и опита да се усмихне.

Косата му беше подстригана късо и изрусена, сякаш избелена от слънцето. И освен ако през последните две седмици не бе правил слънчеви бани, явно беше използвал изкуствен тен.

И Абра беше напълно убедена, че на миглите му има спирала.

Изгледа я студено и понечи да продължи напред.

Без много да му мисли, тя бутна с лакът рафта и събори някои неща на земята.

— Господи! Толкова съм непохватна днес. — Наведе се, за да ги събере, и препречи пътя му. — Но нали все така се получава, когато човек изостава от графика си? Трябва да се прибера. Приятелят ми ще ме води в Бостън на вечеря, после ще отседнем в „Чарлз“, а аз още не съм решила какво да облека.

Изправи се, ръцете й бяха пълни с препарати за почистване и тя се усмихна извинително.

— И все още ви стоя на пътя. Извинете.

Отстъпи настрани, започна да подрежда това, което беше съборила, и устоя да не погледне след него, щом чу, че се отдалечава.

Сега знаеш, каза си тя. Или поне си мислиш, че знаеш. Няма да пропуснеш твоята възможност, нито пък аз — моята.

Наложи си да купи всичко от списъка, в случай че той я наблюдава. Дори спря да поговори с една жена от курса по йога. Всичко е наред, помисли си. Просто зареждаш набързо от магазина преди голямата си вечер в Бостън.

И понеже внимаваше, го забеляза как стои в тъмна спортна кола на паркинга, докато тя подрежда покупките в багажника. Така че хладнокръвно включи радиото, провери косата си, сложи си малко гланц за устни и потегли към вкъщи със скорост, само с няколко километра в час по-ниска от ограничението.

Паркира пред Блъф Хаус и погледна в огледалото, за да провери дали той ще продължи. Награби пазарските торби и влезе вътре.

— Илай!

Пусна покупките, втурна се по стълбите и хукна към кабинета му.

Като чу вика й, той скочи и понечи да излезе, така че двамата почти се сблъскаха.

— Какво? Добре ли си?

— Добре съм, всичко е наред. Освен това ми се наложи да мисля и да действам бързо. Буквално се сблъсках със Съскайнд в магазина.

— Направи ли ти нещо?

Илай инстинктивно сграбчи ръцете й и ги заоглежда за белези.

— Не, не. Знаеше коя съм, но се направих на глупачка… или пък на прекалено умна. Съборих няколко неща от рафта, така че да не може да ме подмине, и после взех да дърдоря колко съм непохватна и колко бързам, защото гаджето ми ще ме води в Бостън за вечеря с продължение в „Чарлз“.

— Говорила си с него? За бога, Абра.