Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 236

Все още вбесен, Илай се прибра заедно с кучето вътре, за да продължи работата си.

— Вече няма да излизаш сама, докато онова копеле не иде зад решетките.

Телефонът му звънна. Не се изненада, като видя, че го търси Шерилин.

— Илай е.

— Здравей. Да поговорим за идеята ти.

Чу неизказаното „глупако“ и сви рамене.

— Добре. Да поговорим.

Взе да крачи из къщата, докато разговаряха, защото това му напомняше за какво се бори. И щеше да се бори, дори да не му се удадеше възможността за физическа разправа.

Качи се на третия етаж и отиде до еркера, където си представяше, че ще пише някой ден, когато спечели битката, когато ще е сигурен в безопасността на тези, които обича, и когато ще си е върнал самоуважението.

— Някои от аргументите ти са убедителни — каза на Шерилин.

— А ти няма да се вслушаш в тях.

— Ще се вслушам, ти не грешиш. Работата обаче е там, че ако отстъпя и оставя полицията или пък теб да се разправяте с всичко, се връщам там, където бях преди година. Просто ще оставя нещата да се случват, ще се оставя обстоятелствата да ми диктуват, а не аз на тях. Не мога да се върна пак в тази точка. Трябва да го направя заради себе си, заради семейството си. И най-сетне, искам той да го разбере. Имам нужда от това, когато си мисля за Линдзи, за баба, за тази къща.

— Не си повярвал на съпругата му.

— Не.

— Какво съм пропуснала?

Илай постави ръката си върху главата на Барби, която легна срещу него.

— Каза ми, че имаш деца. Омъжена си.

— Така е. И?

— Колко пъти?

Тя се разсмя.

— Само веднъж. Добре се получи.

— Възможно е. Не си преминала през тъмнината. Може да бъркам и да си въобразявам. Но не вярвам. Единственият начин да го разбера, е да го приклещя вътре. И ще го направя тук, на моя територия.

Тя въздъхна.

— Мога да помогна.

— Да, мисля, че можеш.

Когато приключиха разговора, Илай се почувства някак олекнал.

— Знаеш ли какво? — каза на кучето. — Ще поработя два часа, за да си припомня какъв би трябвало да е животът ми. А ти ще стоиш при мен.

Остави миналото и това, което би могло да дойде с него, и слезе в кабинета си, за да се отдаде на настоящето.

29.

Абра влезе в супермаркета със списък в ръка. Беше приключила с курсовете, със спортния масаж на клиент, който се подготвяше за пет хиляди метра бягане, и с почистването на една вила под наем. Сега щеше единствено да купи необходимите продукти и да се върне при Илай.

Честно казано, с това й се искаше да се занимава през остатъка от живота си. Да се връща при Илай.

Но тази вечер можеше да се окаже повратна за него. За тях. Можеше да се окаже моментът, от който щяха да започнат да се отървават от въпросите, да оставят болката от миналото в миналото и заедно да градят бъдещето.

А каквото и да донесеше то, тя щеше да е щастлива, защото Илай бе върнал любовта в живота й. Онази любов, която приема, разбира… и още по-добре, оценява я такава, каквато е.

Нима би могло да съществува нещо по-магично и чудесно?